ВОЙНА С РУСИЯ ЗА ТУРЦИЯ ЩЕ Е САМОУБИЙСТВО

През последните няколко дни напрежението в Близкия Изток достигна критична точка. Най-много за това допринесе Турция, нанасяйки артилерийски удари по позиции на кюрдските отряди за самоотбрана (YPG)  и сирийската армия, пише в статия за руското издание „Регнум“ Леонид Нерсиян.   

Турция потвърди, че нанася удари и обясни своите действия с необходимостта от борба с кюрдите, които подлагат турската граница на опасност, придвижвайки се към пограничния сирийски град Азаз. На този фон Саудитска Арабия разполага самолети в Турция и има всякакви изявления – включително за нахлуване в Сирия и сваляне на Башар Асад със сила.

Разбира се, саудитците са по-сдържани – те чакат разрешение от САЩ за нахлуване в Сирия, което едва ли ще получат.

Причина за тази агресивна реакция на противниците на Асад станаха успехите на сирийската армия и кюрдите с подкрепата на руската авиация, които се приближават до победа в битката за Алепо. При успех на правителствените сили в Латакия пътят за подкрепа за протурските бойци ще бъде почти напълно отрязан. Освобождението на Алепо ще бъде преломен момент във войната и ще извади Турция от играта.

Ако Турция приеме рискованото решение за сухопътна интервенция в Сирия, ситуацията може да прерасне в регионална война, в която ще бъдат въвлечени Русия и Иран. Докато след свалянето на руския СУ-24 мнозина отказваха да повярват във възможността за директна турска намеса и пряк сблъсък с Русия, сега е глупаво да се отрича такъв сценарий.

Впрочем, руската армия се готви за него.

Беше усилена руската система за противовъздушна отбрана по границата с Турция – дивизионът със зенитно-ракетни комплекси С-400 в Латакия и ракетния крайцер „Варяг“, въоръжен с ракети С-300Ф, позволяват да се унищожават турските самолети още на турска територия (максималната далекобойност на С-400 е 200 км, а от авиобазата „Хмеймим“ до турската граница има не повече от 50).

Изтребителите Су-30СМ и Су-35С, които наскоро бяха прехвърлени в Сирия, с подкрепата на противовъздушната отбрана могат ефективно да унищожават турските F-16, без значение от численото превъзходство (турските ВВС имат повече от 200 самолета F-16).

От друга страна, близостта на авиобазата до турската граница има и недостатъци. Турция разполага с ракети, които могат да я достигнат.

На първо място това е лицензионно копие на китайската система за залпов огън WS-1, която в Турция се произвежда като Т-300 Kasirga. Обсегът на системата е 100 км и Турция разполага с достатъчно ресурси. Затова руското разузнаване трябва да действа бързо и точно, за да могат да бъдат унищожавани системите още преди да започнат стрелбата.

Що се отнася до мащабно сухопътно нахлуване, Турция може да се опита да реши нещата със скорост и с многобройна армия. Ландшафтът на Латакия обаче не е много подходящ – големи войскови групировки (например 100 000 души) с тежка техника трябва да се придвижват по тесни горски пътечки и през планини.

Те ще срещнат съпротива от сирийската армия и кюрдите, а към тях много бързо могат да се присъединят и ирански части. Плюс това при възникване на реална опасност руските войски вероятно няма да се ограничават в средставата за възпиране – ще се наложи да бъде използван целият наличен арсенал, включително тежки авиационни бомби, чиято мощност се доближава до тази на малки тактически ядрени ракети.

При мащабна ескалация на конфликта и превръщането му в истинска руско-турска война е възможен сценарий с откриване на „втори фронт“ през Армения (през последните месеци 102-а база на Руската федерация в Гюмри постоянно се подсилва). Възможно е и в антитурския блок да поискат да се включат и някои балкански страни, както и Гърция.

Естествено, при всеки сценарий ключова роля могат да имат кюрдите – както турските, така и сирийските. Като се има предвид, че в източните райони на Турция ситуацията е близо до гражданска война, такъв ход би могъл да се превърне в катастрофа за агресора.

При всички случаи е абсолютно ясно, че интервенция на Турция в Сирия ще бъде гарантирано самоубийство. Но поведението на турското ръководство, включително и на президента Ердоган, не изключва такова решение. Въпреки че даже САЩ се опасяват от такова развитие и осъдиха турския обстрел на сирийски територии.