Днес църквата почита Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат го още Богоносец , защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. На този ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Някога се е смятало за много важно кой ще бъде първият гостенин, за това стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините „Славите ли Млада Бога“, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.
