На днешния ден православните християни отбелязват най-големия празник- възкресението на Божия син Иисус Христос, разпънат на кръст преди повече от 2000 години, за да изкупи със саможертвата си греховете на цялото човечество.
Евангелските текстове разказват как след като е разпнат и погребан, на третия ден жените-мироносци посещават гроба му и остават смаяни, когато виждат отместения камък и празната гробница. Малко след това Иисус се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Празникът се отбелязва като, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Ритуалът за запалването на свещите, е заимстван от подобен, който се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Иисус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича „страстна седмица“, означаваща страдание. Нарича се още и „велика седмица“. Това са последните дни от земния живот на Иисус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи.
Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Воскресе“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
