На 6 май отбелязваме Гергьовден – един от най-големите български празници. Денят на Свети Георги Победоносец е обявен за официален празник в България.
Днес честваме и Деня на храбростта и Българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление на Министерския съвет.
Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя.
Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб.
В някои краища на този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата – да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в „лява вода“ – там където реката завива на ляво, за да се излекуват.
Младите жени и децата набират билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици против „лоши очи“ и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца.
Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.
На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо
