Наталия Димитрова разказва във Фейсбук за преживяването си с коронавируса.
По думите и от държавата не е имало никакво съдействие, като е разчитала на приятели и близки лекари, за да оздравее. Друго, което прави впечатление е, че първоначално и е изписан грешен антибиотик.
Ето цялата публикация:
Как да живееш в България с Ковид и да оцелееш?
От две седмици съм с Ковид. Започнах с простуда, не висока температура, загуба на обоняние. Веднага тест. – положителен. И се влоших.
Първо – неподходящ антибиотик. Цяла седмица температура. Бърза помощ се вика. Преглеждат ви на място. Не ви карат никъде, защото няма къде.
Накрая сериозно става зле. Викате на помощ приятели. Те издирват лекари, връзки и се добирате до инфекционист в Спешното. Единствен инфекционист на препълнената Александровска болница. Убеждавате Бърза помощ да ви закара точно там.
Не, не ме върнаха. Прегледаха ме. Отлична първа помощ. Сложиха ме да дишам на апарат, пълни изследвания , снимка на бели дробове.
Сестрите, санитарите, лекарите – всички те са уморени до смърт. При липсата на легла при тях и оценка на здравния статус от 1 до 10 – 5, реших че за мен това е 50% на 50%. Трябва да ви изпратят към координационен център и те да ви намерят легло. Някъде в София. Отказах и подписах. Все още можех да се боря. Още същата вечер прекрасни родители ми намериха чисто нов апарат за дишане – кислороден концентратор. От Спешното си тръгнах с общо 10 лекарства , сред които и кръворазреждащи инжекции. Азакс е явно антибиотикът на сезона. Оксиметър – също жизнено важен уред.
Прибраха ме близките, защото няма линейки.
Сега съм изолирана в топъл апартамент. Дишам всеки ден по час с кислороден апарат. Пия кортикостероид, антибиотик, антистенокардин, противовъзпалителни, инжекции за разреждане на кръвта. Пълен курс на лечение , по схема. Оправям се. За бога – дишам!
Благодаря на Всички, които ми помогнаха !
На Миглена Аврамова и Петър Велков, който беше на телефона през цялото време, за да е сигурен, че ще получа спешна помощ.
Благодаря на д-р Моника Иванова от Александровска, която до последно ми дава инструкции и проверява. Днес тя е в Ковид отделението – 1 лекар, две сестри и 15 болни . Да знаете , за тях това е равностойно на пълно изтощение.
Благодаря на всичките познати и непознати в държавата , които се молеха и плакаха с мен. Защото не се плаче, обича се човека. С любов се лекува по- бързо.
И ви моля. Така, като се смеете и нямате проблем да дишате. Пазете себе си, близките. Не бъдете мърляви, небрежни. Напълно възможно е да го изкарате леко и без усложнения. И да го предадете на човек с по- слаба имунна система.
Който ще попадне в средата на Ада. На божия Ад. В който изгарят за въздух дробовете. Боли от всяка глътка. Човек, който може да няма кой да попита, да се погрижи за него. И така, задушаващ се , да си отиде . Не мразете хората, обичайте ги!