Тези дни под пара отново ми звънят познати, за да купя лекарства в Швейцария, които по различни причини не се намират в България. Всички знаем, че в България болните и нуждаещите се, често са оставени да се оправят сами. Адски стресиращо е да ти се обадят и да кажат “Моля те, помагай, нямаме друг начин”. Покрай пандемията хората пътуват много по-малко и тези, които разчитат да им бъдат занесени жизнено важни лекарства закъсват много. Това пише българската тенисистка Мануела Малеева във Фейсбук.
И така, хукнах онзи ден към моя любим швейцарски аптекар, който щом ме видя да влизам в аптеката с умоляващия ми поглед, веднага ме попита “Сега какво Ви трябва?”. Показвам рецептата и започвам да обяснявам, че майка на детенце с проблеми ми се е обадила почти разплакана, че трябва да се намерят някакви си ампули, които да започнат да се бият възможно най-бързо. Че в България са й казали, че за да бъде одобрена от здравната каса ще минат месеци. Че струват между 240 и 280 лв на ампула. Трябва да се бие една на месец в продължение на няколко години. Стрес отвсякъде, къде да ги намери по-бързо и как ще се справят финансово.
Аптекарят чуква на компютъра няколко клавиша, намира го и ми казва, че ампулите след няколко часа ще са в аптеката. Продават се по 7 в опаковка. Уау, страхотно! Сещам се да го попитам колко струва, за да сравним и да съм сигурна, че намира правилното лекарство. Той ми казва 10 франка (18 лева) на ампула. Или около 130 лева за опаковката от 7 инжекции!!!!!!! Казвам му да провери още веднъж, проверяваме и сравняваме рецептата, казвам му, че сигурно нещо бъркаме, че не е възможно. Почва да проверява наново, звънва няколко телефона дори. Това е, нищо не бъркаме. 18 лв на ампула, вместо средно 250 лв в България. И точно това е лекарството за дадения случай.
Хем съм щастлива, че ще се обадя на майката и че ще я зарадвам с хубавите новини, хем се чудя как ще се справя с изпращането на ампулите, хем съм бясна. Как е възможно в една от най-скъпите страни в света едно лекарство да е повече от 13 пъти по-евтино в сравнение с България?! Не един, не два пъти, не пет пъти, а повече от 13 пъти?! Съвсем наясно съм с източването на касата. С дупката, в която е влязло здравеопазването ни от години. С това как закриха Фонда за лечение на деца в чужбина за уж злоуботреби. За това как хора ми споделят, че ще оцелеят въпреки здравеопазването ни! Но тук се сблъсках с конкретен случай, за който аз нямам никакво обяснение. Знам, че какви ли не скандали избухват всеки ден и “милите” ни управляващи все ни обясняват, че всичко е наред. Това е подигравка и безочие. Това е престъпление, това е грабеж и геноцид спрямо най-уязвимите и безпомощни българи. Но ако някой от приятелите ми разследващи журналисти иска да се поразрови, с удоволствие ще помогна, за да разберем какво и как.
За да завърша с позитивна нотка…по щастлива случайност намерих същата вечер бус, който тръгваше за България. Българският шофьор беше много любезен, каза че ще държи ампулите на възможно най-студено място (трябваше да се държат в хладилник), сестра ми Катерина Малеева ги чакаше в София и веднага ги препрати към майката. За 48 часа ампулите бяха на местоположение и чакам вести днес да чуя как е минала първата инжекция. И другото лекарство, за което не ви писах, но беше жизнено важно, и то стигна до чакащия болен благополучно. То не се намира в България, но поне беше на нормалната му цена.
