Да не говорим за новата фигура на „независимия“ прокурор, разследващ главния. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ адв. Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“.
В интервюто адв. Величков каза още:
Управляващите играят една и съща игра: взимат документите на Венецианската комисия, ЕК и или резолюция на ЕП по върховенството на закона в България, четат ги избирателно и заявяват, че са напреднали. След това пишат законопроекти, противоположни на препоръките, които отиват на мониторинг във Венецианската комисия и се връщат обратно с нови препоръки, че домашното не е написано правилно. И така отначало. Времето си тече, а властта си остава на мястото.
От Освобождението насам не е имало парламент с такъв остър дефицит на правна мисъл. От 240 депутати само 17 са юристи, някои от тях с вечерно обучение и с подарени дипломи, не се намират 22-ма, които да попълнят състава на правната комисия.
Фигурата на „независимия“ прокурор ще се избира с просто мнозинство – 6 от 11 гласа от прокурорската колегия. После по същия начин от ВСС – 13 от 25 гласа. Аритметиката е такава: 11 плюс Боян Магдалинчев прави 12. Веднага казвам кой е 13-ият – адвокат Боян Новански от съдийската колегия. След това не се изисква указ на президента.
Прокурорите от ВСС ще изберат този, който трябва да разследва техния началник. Това е абсурд, по-голям от избора на главния прокурор. Това е все едно учениците да изберат учителя по физическо да им пише оценките по математика.
Отново се осигурява единствен кандидат, който, макар и не формално, ще бъде предложен от главния прокурор.
Подобна ще е схемата по назначаването на българските европрокурори – ще се избират от прокурорската колегия. И отново ще бъдат посочени от главния прокурор. Но кондидатурите най-вероятно ще бъдат върнати от европейския главен прокурор. А европейският регламент допуска те да са различен вид магистрати с добро име и почтена практика, включително съдии.
Българските народни представители страхливо и раболепно обслужват интересите на главния прокурор. Дори предложиха прокуратурата сама да си пише законите.
Ако преди задкулисието крадеше 70% от държавния бюджет и 30% от европейските фондове, то сега съотношението е обратното – 75% от фондовете и 25% от бюджета. Спрат ли европейските пари, спира и влиянието на задкулисието – купуване на медии, подкупване на депутати и министри, избиране на главни прокурори, въздействия върху съда. Всичко това струва скъпо.
Когато прокуратурата играе за задкулисието, тя не образува дела в негов ущърб или пък събира негодни доказателства, бави обвиненията и в крайна сметка губи делата. Пример е шумно рекламираното дело „Христо Бисеров“, по което сега държавата ще плати 360 хил. лв. на Бисеров и родственика му, защото обвиненията не се доказаха. Това е отказ от правосъдие.
Ако сменим Гешев с Пешев, Дешев, Франтишек или Сарафов, без да премахнем модела, това няма да доведе до нищо съществено. Дори да дойде компетентен юрист, системата ще го затвори.
Предложението на „Правосъдие за всеки“ е да се премахне длъжността главен прокурор. От Освобождението до 1947 г. такава длъжност не е имало.
Нито един главен прокурор след Татарчев не е внесъл обвинителен акт и не се е явил по дело в съда. Но може да контролира всички прокурори – да ги повишава и понижава, да ги размества и наказва. Главният прокурор е политически играч на съдебния терен. Гешев прави политически изказвания.
