„Адаптирането към бързо влошаващото се въздействие на изменението на климата ще изисква не само повече пари за по-устойчива инфраструктура, посеви и други системи, но и много по-бързо намаляване на парниковите емисии, водещи до повишаване на температурата на планетата“, заяви ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
„Колкото повече намалявате вредните емисии, толкова по-малко драматично ще бъде положението в света“, допълни тя в интервю по време на срещата на върха на ООН за климата в Глазгоу.
Нарастващите загуби на земя и доходи ще стимулират растяща миграция, предупреди тя, тъй като „хората се опитват да стигнат до места, където могат да имат повече сигурност. Климатичните бежанци вече са част от потока от хора, движещи се извън Африка – и броят им се увеличава“, подчерта Георгиева.
Според нея досегашните глобални обещания за намаляване на емисиите възлизат на между една трета и две трети от необходимото, за да се задържи затоплянето на Земята с под 2 градуса по Целзий каквато е основната цел.
Това води до бързо нарастващи разходи за адаптиране към екстремни метеорологични условия и повишаване на морското равнище, като Програмата на ООН за околната среда изчислява, че до 2030 г. ще са необходими 140-300 милиарда долара годишно за развиващите се страни, за да се справят с негативните промени в климата.
„Най-малко 30-50 милиарда долара от тях са необходими само за Африка на юг от Сахара, според оценките на МВФ“, подчерта тя.
„Миналата година инвестициите, свързани с климата, нараснаха в световен план с 50 процента, но все още съставляват само четвърт от един процент от общите инвестиционни фондове от 49 трилиона долара“, отбеляза Георгиева.
„Приемането на по-добри стандарти в обявяването на рисковете за финансовата стабилност, свързани с климата, ще бъде от ключово значение“, каза Кристалина Георгиева и допълни, че МВФ работи по това в партньорство с други институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Тя призова всички страни да действат възможно най-бързо за справяне с промените в климата и да увеличат опитите си за намаляване на вредните емисии.
„Богатите държави трябва да направят повече, нововъзникващите пазари трябва да направят повече, на бедните страни трябва да се помогне да направят повече“, заяви Кристалина Георгиева.
„Ако не поемем отговорност за нашата собствена съдба през това десетилетие, няма значение колко са хубави плановете ни за 2050 г., защото те няма да се осъществят“, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд.