Европейската комисия и Българското правителство обявиха и следователно трябва да се стремят да провеждат политики за справяне с подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, за достъпно и качествено здравеопазване и образование, и не последно място – справяне с демографската криза.
В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година, както и в конкретните проекти за бюджети на НЗОК, ДОО и за Държавния бюджет на Република България за 2025 г., както и предложените изменения и допълнения на данъчните закони, не може да се идентифицира еднозначно провеждането на декларираните политики и тяхната устойчивост във времето.
Това се казва в позиция на КТ „Подкрепа“ по отношение на Проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г. , Проект на Закон за бюджета на ДОО за 2025 г., Проект на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2025 г, Актуализираната средносрочна годишна прогноза за периода 2025-2028 година и придружаващите ги документи, съобщиха от пресцентъра на синдиката.
Липсват адекватни икономически политики, приоритизиране на икономически отрасли, в които България традиционно е силна, защитаващи и водещи до висок растеж на икономиката и създаване на нови работни места. Необходим е и анализ, и цел, относно мястото на България в икономиката на региона, ЕС, при отчитане на начални рецесионни процеси и извън ЕС, съобразени с местните дадености, както и с икономическите тенденции и най-вече военните конфликти и нестабилност близо да България.
Проектите предлагат еднократни мерки, които водят до временен ефект върху приходната част от бюджета. Не става ясно и как предложението за еднократни мерки кореспондира с чл.26, ал.2 от Закона за публичните финанси ((2) По-висок ръст на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 или при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на приходите и да нямат еднократен характер.), според който мерките следва да имат устойчив характер. Прогнозната оценка на ефекта от дискреционните мерки, предлагащи данъчна „амнистия“ изглеждат твърде оптимистично, като очакваният ефект от тях“ е 5,15 млрд.лв., което прави около 40 млрд.лв. данъчна основа, смятат още от КТ „Подкрепа“.
В сравнение с предишните обсъждания, прави впечатление, че са отпаднали облагането на свръхпечалбите на кредитните институции, увеличението на ставката за хазартните игри и облагането на вредните храни. Не е ясно с какви мотиви са отпаднали и с какви други приходи са компенсирани.
В заключение, налице е обоснован риск от неизпълнение на приходната част от бюджета, което с голяма доза вероятност ще доведе до неговото актуализиране през 2025 година.
КТ „Подкрепа“ ще подкрепи по принцип направените предложения за проекти на бюджети на НЗОК, ДОО и Държавния бюджет, както и на предложените изменения, касаещи приходната част, с доста изключения поради една основна причина – България трябва да има бюджет. В случай, че не се приемат бюджетите за 2025 г., се появяват други рискове, които могат да имат по-тежки последствия за работещите, икономиката, социалните плащания и пенсиите.
КТ „Подкрепа“ предлага устойчиви политики по отношение на борбата срещу бедността и социалното изключване, достойното заплащане на труда, насърчаване на раждаемостта и паралелно промени в данъчното и осигурителното законодателство, компенсиращи разходната част, в контекста на обявените общоевропейски и национални политики, се казва още в становището на синдиката.