ЕП: Сърбия не е постигнала напредък в преговорите си за членство в ЕС

Европейският парламент (ЕП) изрази съжаление, че Сърбия не е постигнала напредъка при отварянето на преговорните глави с ЕС. Законодателният орган на ЕС призова Сърбия да приведе външната си политика спрямо тази на ЕС, като се съобрази със санкциите на блока срещу Русия. ЕП също така заяви, че Белград трябва да проведе разследвания във връзка с причините за трагедията, при която 16 души загинаха на 1 ноември в Нови Сад. 

„Не е постигнат цялостен напредък или е постигнат ограничен такъв в изпълнението на критериите за членство в ЕС по преговорните глави, с конкретни недостатъци в критични области като върховенството на закона, свободата на медиите, реформата на публичната администрация и привеждането в съответствие с политиките на ЕС, и по-специално с външната политика на ЕС“, пише в резолюцията на ЕП относно докладите на Европейската комисия (ЕК) за Сърбия за 2023 и 2024 г.

Резолюцията подчерта, че геополитическото положение на Сърбия ѝ позволява да влияе върху стабилността на други държави от региона. Във връзка с това ЕП осъжда „опитите на Сърбия да установи сфера на влияние, подкопаваща суверенитета на съседните държави“.  

В документът се отбелязва също, че Сърбия продължава да не привежда външната си политика с тази на Брюксел.  

„Не е постигнат значителен напредък по глава 31, тъй като моделът на Сърбия на привеждане в съответствие с позициите на външната политика на ЕС до голяма степен остава непроменен главно поради близките отношения на Сърбия с Русия“, пише в резолюцията.

Тя обаче отбелязва „продажбата на боеприпаси на стойност 800 милиона евро за Украйна в рамките на взаимноизгодно споразумение“. „Сърбия все още не се придържа към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия“, пише още в документа.

В този ред на мисли Резолюцията на ЕП „изразява съжаление относно продължаващите близки отношения на Сърбия с Русия, което поражда загриженост относно нейната стратегическа ориентация“.

Документът подчертава, че напредъкът на Сърбия по пътя към ЕС зависи от подобряване на отношенията с Прищина и признаването на косовската независимост. Напредъкът на преговорите с Брюксел също така зависи и от съобразяването със санкциите на ЕС срещу Русия и прилагане на реформите, свързани с основните права.  

Относно трагедията, при която на 1 ноември 2024 г. загинаха 16 души, след като бетонена козирка на гарата в Нови Сад се срути, резолюцията изрази „искрените си съболезнования на семействата на 16-те жертви“.  Документът „призовава за пълни и прозрачни съдебни производства след разследване от страна на органите с цел изправяне на отговорните лица пред правосъдието; подчертава необходимостта да се проучи по-широко до каква степен корупцията е довела до понижаване на стандартите за безопасност и е допринесла за тази трагедия“.

Резолюцията също така призова да бъдат разследвани твърденията, че срещу студентския протест на 15 март в Белград е използвано звуково оръжие.  

Във връзка с отношенията на Белград с неговите съседи, от ЕП заявиха, че: „Сърбия трябва да се въздържа от оказване на влияние върху вътрешната политика на съседните ѝ държави от Западните Балкани, включително по отношение на противоконституционното честване на Деня на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, както и от оспорване на съдебни решения на Босна и Херцеговина“.

Документът изрази подкрепата си за продължаване на диалога между Сърбия и Косово, като призова и двете страни да изпълнят ангажиментите си спрямо споразуменията от Брюксел (2013) и Охрид (2023).