На 24 юни Православната църква чества Рождеството на свети Йоан Предтеча, познат още като Йоан Кръстител, както и паметта на свети Никита Ремесиански.
Рождество на свети Йоан Кръстител
Това е единственият ден в православния календар, посветен не на смъртта, а на раждането на светец. Йоан е наречен „Предтеча“, защото предвещава и подготвя пътя на Иисус Христос. Празникът е популярен сред народа и носи името Еньовден, като „Еньо“ идва от „Йоан“ чрез формата „Яни“.
Според Евангелието от Лука, Йоан се ражда шест месеца преди Иисус Христос. Неговите родители – свещеник Захария и съпругата му Елисавета, дълго не можели да имат дете. Горещо се молели Бог да ги дари с рожба и техните молитви били чути – архангел Гавриил възвестява на Захария, че ще им се роди син на име Йоан.
Захария обаче не повярвал веднага. В резултат, „ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне“. И наистина, на осмия ден след раждането, при даването на името „Йоан“, Захария проговорил отново. Той пророкувал за сина си:
„Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им.“
Възмъжал, Йоан живее в пустинята, където се подготвя с пост и молитва. По-късно започва да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан, символ на очистването. Христос го нарича „най-велик сред родените от жена“.
Памет на свети Никита Ремесиански
Свети Никита живее през IV век. Родом е от областта Илирик и получава високо образование, преди да приеме християнството. Благодарение на своите добродетели и духовна мъдрост, той става епископ на град Ремесиана (днес Бела Паланка, близо до Пирот в Сърбия).
Неговото дело е изключително значимо за ранното християнство на Балканите – той проповядва сред траки, даки и според някои извори – дори покръства бесите. Съвременниците му високо ценят неговата апостолска дейност и духовно влияние.
Свети Никита умира в началото на V век, но остава в паметта на Църквата като един от просветителите на народите в нашите земи.
„Слънцето тръгва към зима“
Поверията гласят, че на Еньовден започва далечното начало на зимата – „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Хората вярват, че изгревът в този ден е магически – „слънцето трепти и играе“, и който го зърне, ще бъде здрав през цялата година.
Според обичая, човек трябва да се обърне с лице към слънцето и да наблюдава сянката си през рамо. Ако тя се отрази цяла – ще е здрав; ако е наполовина – ще боледува.
Росата – вълшебна сила на утрото
Преди изгрев росата се смята за особено лечебна, защото „слънцето се е окъпало и е оставило силата си в нея“. По традиция хората се къпят в течаща вода или се търкалят в росата – обред, запазен и до днес.
Магия за плодородие и „грабене“ на реколтата
На Еньовден има поверие за „грабене на плодородие“ – жени, наричани баячки или магьосници, отиват на чужди ниви, събличат се и извършват ритуали. Само един стрък – царят на нивата – остава изправен, и той се отнася на чуждото поле, отнемайки плодородието.
За защита от такива действия, стопаните жънат символично в средата или ъглите на нивата още през нощта.
Забрана за жътва – защита от гнева на свети Еньо
Според поверията, на Еньовден не бива да се жъне. Денят се нарича „хаталия“ или „аталия“ – лош ден, в който свети Еньо може да порази с гръм нивата на онзи, който не е уважил празника.
Лечебната сила на билките – 77 и половина за всички болести
На този ден всички треви и билки придобиват най-силната си лечебна мощ, особено ако бъдат набрани преди изгрев. Жените – баячки и лечителки – събират тайно билките, с които после лекуват, правят магии или гадания.
Смята се, че трябва да се наберат „77 и половина“ билки – за всички болести, включително и „болестта без име“. От тях се правят еньовски китки и венци, задължително вързани с червен конец.
Китки с имена и венци за здраве
В някои региони всяко семейство приготвя китки за всеки член, наричайки ги поименно. Оставят ги през нощта навън, а на сутринта по състоянието на билките гадаят за здравето на човека.
Венците и китките се използват през годината за лечения, кадене, къпане, като се пазят на видно място в дома. Традицията повелява всеки да мине през голям венец, увит с билки – за здраве и пречистване.
Разлика между билките от Гергьовден и Еньовден
Докато на Гергьовден билките служат основно за лечение на добитък, еньовденските треви се използват за лечение на хора, включително:
- за зачеване,
- против зли сили,
- за любовни и защитни магии.
На Еньовден празнуват всички, които носят името Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
Честит празник!