Фамилия, вплетена в червено
ЦСКА започна селекцията за новия сезон със символично първо ново попълнение – 21-годишният защитник Теодор Иванов, внук на легендарния вратар Илия Вълов и син на Валентин Илиев – героят от победата на „Анфийлд“ над Ливърпул през 2005 г.
„Направеното от дядо ми и баща ми в ЦСКА ме натоварва с голяма отговорност. Техните постижения са моята истинска мотивация да постигна дори повече от тях“, призна Теодор в първото си интервю за клубните медии на ЦСКА.
ДНК с червен оттенък
Теодор не крие мечтата си да повтори подвига на баща си – онзи славен миг на „Анфийлд“:
„Доста пъти съм гледал този гол и доста пъти съм плакал от емоция. Мечтата ми е един ден да съм на терена на такъв европейски гранд и аз да бележа победен гол.“
Външно и по позиция младият бранител напомня на баща си. Избира същия номер – 14, а пътят му в ЦСКА започва от школата, където треньорите го пренасочват от вратар към централен защитник.
„Дядо ме учеше на вратарските тънкости, но Господ така е решил – защитник да бъда“, казва той с усмивка.
По пътя на характерите
Именно характерът е качеството, което Теодор поставя на първо място.
„Прекарах година в Италия, получих тежка контузия, бях сам, не говорех езика… Но това ме направи по-силен. Може би като характер приличам на Серхио Рамос – със сигурност има какво да подобрявам, но силният дух е ключов.“
Добре приет, готов за битка
Теодор вече е част от първия отбор. В контролата срещу Шкендия (1:1) той не само отбеляза гол, но и впечатли с представянето си:
„Радвам се, че още в първия мач с екипа на ЦСКА вкарах гол. Надявам се да помогна с още попадения и със здрава игра в защита.“
Младокът изтъкна, че се чувства отлично приет в отбора и сподели радостта си от новата работна среда:
„Всички се отнесоха страхотно с мен – съотборници и треньори. Познавам Йоан Борносузов и Георги Чорбаджийски от предишния ми престой, надявам се и тримата да получим шансове.“
С поглед напред: битка за фланелката
Първите му впечатления от работата под ръководството на Душан Керкез са позитивни. За Теодор обаче няма илюзии – шансът трябва да се заслужи.
„Всичко тук е на високо професионално ниво. Ако не се раздаваш на 100%, ако не искаш с цялото си сърце да играеш, няма как да успееш. Баща ми винаги ми казва: оставяй всичко от себе си на терена – без значение дали си играл добре или не.“