ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Сутринта на 1 юни си купих електронна карта с 10 билета за метрото. 12 лева + 1 лев за пластиката. Вероятно хиляди хора са били принудени да постъпят като мен.
Следобед гледам, че Тодор Живков, опс, грешка – Бойко Борисов, казал на министрите да ни обясняват, че в България е страшна евтиния. Да ни дават за пример Брюксел, където един билет за градския транспорт е 2 евро. И да разясняват, че благодарение на мъдрата политика на партията и държавата се возим на модерни трамваи и тролеи.
Сигурно премиерът не се е качвал скоро на трамвай, например на №8. Или на №5.
Както викаше навремето Огнян Минчев – не ме е яд, че ни…таковат, яд ме, че искат и да ги обичаме.
Вярно е, че в Брюксел един билет е 2 евро. Но също така е вярно, че средната заплата в този град е около 3000 евро, 6000 лева. В София средната заплата се води около 1000 лева, 6 пъти по-малко. А билетът е лев и 60, само два пъти и половина по-евтин от брюкселския.
Може би понеже премиерът ходи често до Брюксел, та ни го дава за сравнение.
Но българите ходят и в други градове.
В Прага например билетът за градски транспорт в момента е 1,74. Във Варшава е без малко 2 лева. Картата в Прага е по-евтина от софийската. При заплати, които в Прага са два пъти по-високи от софийските, а във Варшава – и три пъти. Който е влизал в чешки или полски супермаркет, може да види, че цените са като в България, а на някои неща, например на млякото, яйцата, бирата, някои меса – и по-ниски.
Билетът в София е само част от пладнешкия обир, на който в България за благозвучие му викаме пазарна икономика. Ниски, по-ниски от северноафрикански заплати и още по-ниски пенсии и европейски цени почти на всичко.
Българската държава, българската политическа върхушка участва пряко. В случая с билетите за градския транспорт – съвсем пряко.
Вече ми е писнало да го пиша и обяснявам.
А сега мнозина се чудят как не могат да се съберат 1000 души на протест. И това съм го писал. Ние няма да протестираме. Просто нормалните и младите ще напуснат държавата.
Всеки ден им сочат вратата.
Иначе – милеем за България. Как не.
