От всекидневни надпревари с братята и сестрите си в задния двор до световната титла – моторите и семейството бяха най-важните константи в живота на Ники Хейдън, който угасна след ужасяващ пътен инцидент. Американецът издъхна на 35-годишна възраст – 5 дни след като бе блъснат от автомобил, докато караше колело в Италия.
Израснал в Кентъки – в същия град, откъдето са тръгнали седем пилоти от НАСКАР и холивудската звезда Джони Деп, от 3-годишен Хейдън прекарва по 4 часа дневно на импровизирана писта в дома на родителите си. И в крайна сметка се превръща в един от едва шестимата пилоти, триумфирали с трофея в Moto GP от началото на века. Освен това подарява на спорта един от най-паметните финали – изпреварва драматично легендата Валентино Роси през сезон 2006. Ники никога повече не се доближи до първото място, но се превърна в един от най-популярните пилоти. „Като малък никога не съм искал да бъде пожарникар или нещо подобно. Целта ми бе само една – да стана световен шампион. Първоначално тази идея изглеждаше далечна, но когато мечтите ти са големи, те се сбъдват“, сподели Хейдън след триумфа.
Имало едно време
Ники и братята му Томи и Роджър стават професионалисти след години тренировки в дома им в Оуенсборо – градче, сгушено край реката Охайо. И това не е никак изненадващо – таткото Ърл си състезава над 20 години. Същото важи дори за майката Роуз и сестрите Джени и Катлийн.
„Това беше нещо повече от работа за нас. Говорим за начин на живот – сподели Хейдън пред ВВС през 2013 г. – Имаше много натъртвания и охлузвания, понякога болеше наистина силно. Ако сте поели по този път, определено трябва да бъдете готови за малко страдание“.
Хейдън, който често предприема дълги пътувания до Кентъки по време на сезона в Европа, за да прекара време с близките си. Той без колебание посочва един старт през 2001 г. сред най-важните в кариерата си – на подиума се озовават трима пилоти с фамилията Хейдън, печели брат му Томи.
Най-готиният в падока
Ники бе любимец на феновете заради широката усмивка, чара си и впечатляващата скорост на пистата. Бившият му съотборник Валентино Роси го наричаше „един от най-добрите ми приятели в спорта“.
Той така и не се промени от момента, когато го срещнах като 17-годишен младеж – свидетелства бившият коментатор на ВВС Стив Париш. – През 2006 г. Хейдън минаваше за аутсайдер, но инцидент с Роси му позволи да стане шампион с трето място в последния кръг. Винаги беше адски спокоен, но когато спечели титлата, бе най-щастливият човек на света. Качи баща си отзад на мотора и двамата избухнаха в сълзи. Ето така ще го помня винаги. Никога не съм чувал лоша дума за него.“
Номерът на татко
Американецът напусна Moto GP в края на 2015 г., за да се присъедини към „Хонда“ в World Superbike. Уикенда преди фаталната катастрофа бе на старт в Италия.
Миналата година се сгоди за приятелката си – актрисата Джеки Марин, която беше неотлъчно до него в болницата заедно с Роуз и Томи.
Хейдън караше с номер 69, който баща му използва през цялата си кариера. „Падах толкова често, че имах нужда от номер, който мога да прочета дори с главата надолу“, разказва Ърл.
В понеделник насам номер 69 си отиде завинаги. Но живя щастлив живот, посветен на две любими константи – семейството и моторите.
