Подписването на Хартата на Съвета за мир в Давос от премиера в оставка Росен Желязков предизвика остра реакция от страна на бившия правосъден министър Крум Зарков. В коментар за предаването „Още от деня“, той определи действията на министър-председателя като политически безотговорен ход, въпреки че формално те не нарушават закона.
Зарков поясни, че от чисто юридическа гледна точка пречки няма, тъй като дори в оставка премиерът разполага с пълния обем на своите правомощия. Ситуацията обаче се усложнява, ако подписаният документ има статут на международен договор. В такъв случай, за да породи задължения за България, той трябва задължително да премине през процедура на ратификация от Народното събрание.
Основната критика на бившия депутат от БСП е насочена към моралната и политическата легитимност на подобни действия в настоящия контекст. „Юридически въпросът е ясен. Политическият – изключително неясен“, заяви Зарков. Той изрази сериозни съмнения доколко е редно парламент с изчерпан мандат и рекордно ниско обществено доверие да ангажира страната с деликатни външнополитически решения, особено в период на глобална нестабилност.
Бившият министър обвърза поведението на Росен Желязков с влиянието на Делян Пеевски, припомняйки публичните насърчения от страна на Пеевски към премиера да подпише документа. Според Зарков това е симптоматично за липсата на адекватен анализ на политическата реалност от страна на управляващите. „Тези хора не разбраха нищо от това, което се случи през последната година. След като заради подобни действия паднаха от власт, продължават по същия начин“, коментира той.
Предупрежденията на Зарков обхванаха и по-широк контекст, като той подчерта, че подобни ходове ерозират българската държавност и обезсмислят правенето на политика. Според него съществува риск от усложняване на отношенията със стратегически партньори като САЩ, особено на фона на напрежението между Вашингтон и Европа.
Зарков описа настоящата ситуация в страната като „институционален разпад“, който не е плод на случаен инцидент, а резултат от петгодишна политическа нестабилност, системно неспазване на закона и бездействие на прокуратурата. По думите му, коренът на проблема не се крие в Конституцията, а в отказа на политическите партии да изпълняват своите функции в рамките на представителната демокрация.
По отношение на спекулациите за нов политически проект, свързан с президента Румен Радев, Зарков изрази надежда, че подобна алтернатива би оказала здравословен натиск върху съществуващите партии, принуждавайки ги към саморефлексия. Той обаче категорично отрече възможността да стане част от такъв проект. „Разговаряте с Крум Зарков – социалист. Никога не съм си представял да бъда кандидат от друга политическа сила“, заяви той, слагайки край на слуховете за своето политическо бъдеще извън левицата.
Анализирайки състоянието на БСП, бившият министър не спести критиките си, но призова партията да не бъде отписвана. Според него 130-годишната традиция на левицата не може да бъде заменена от нови формации, нито институционалният вакуум в лявото пространство може да бъде лесно запълнен.
За излизане от кризата той очерта ясна рецепта: „БСП трябва да направи две неща – категорично да скъса със зависимости, които я превърнаха в придатък на мафиотизирана власт, и ясно да се върне към социалистическата си идентичност“.