Честно казано - „Отмъщение с дъх на касапница“ - малката проповед от еп. 246 на „Честно казано с Люба Кулезич”

„Който пачки вади, от пачки умира“. Само тези думи на Борисов са достатъчни, за да разберем замисъла на кървавото политическо зрелище по обезглавяването на Промяната, което се разиграва на възможно най-широк медиен терен тези дни. Хитроумните стари влъхви на историческия компромис от “Демократична България“ са само допълнително мезе в това канибалско политическо пиршество по оглозгването на вероятно последната надежда, че властта може да е занимание за почтени и компетентни индивиди у нас, истински загрижени да измъкнат от батака на корупцията и моралната деградация останките от един някога „храбър народ-мъченик“. Но нека поетите да почиват в мир! Техните възвишени умотворения са подменени от касапската формула на отмъщението: „Който нож вади, от нож умира“. В превода на Борисов тя звучи още по-брутално и назидателно:„Който пачки вади, от пачки умира“. Един вид, връщам ви за всичко, с което започнахте да ме рутите, и ми спретнахте протести, за да ме натирите от властта. Така с един добре прицелен удар и с типично бабаитски замах той сложи знак на равенство между онези отвратителни гледки от спалнята му с чекмеджета, тъпкани с кюлчета и евра и сегашната галерия от не по-малко смущаващи фотоси, контролирано изтекли в същия сайт-пощенска кутия, обвързан с подземни зависимоси и милиционерски схеми. И сегашните снимки са долнопробни като съдържание и качество - явно крадени от лични телефони, извадени от всякакъв контекст, но двусмислени и не по-малко излагащи заради сходни аксесоари, експонирани в интимни пространства, в които също се размятат някакви пачки, скъпи играчки, и недотам чистоплътни контакти с хора със съмнителни биографии. Акцията по разпердушинването на агенция „Митници“, начело с новата й шефка, назначена от Асен Василев, очевидно е била замислена със стратегическа прозорливост и с часовникарска точност. За да не кажа снайперистка точност... Най-вече да изиграе броени дни преди изборите ролята на противопехотна мина с разрушителен ефект за политическите ментори на ПП-ДБ. За да срине и окарикатури опита им да надлъжат собствената си сглобка с най-коварните хиени на маскираната корупция и напудрения евроатлантизъм в лицето на Борисов и Пеевски, и то като пробутат свои хора на ключови места в МВР, в службите, в ресурсни министерства. Уж с идеята за реформи, а всъщност - безсилни да ги осъществят. Та поне да държат под контрол мръсната игра за обсебване или придърпване на сфери на влияние при осребряването на властта. Поне така бе сервиран в очите на ошашавената публика опитът за омаскаряване на авторитет като Бойко Рашков в силовото министерство. Или на Живко Коцев като доброто ченге зад гърба на некорумпиран, но компрометиран министър Калин Стоянов с парашута му, осигурен от ГЕРБ. Да не говорим за раздрънчаването на скелети от гардероба на арестуваната митническа шефка Петя Банкова за ОПГ за контрабанда. Обаче прокуратурата някак пропусна да посочи за кой вид контрабанда става дума. Но пък зрелището по натапянето на Банкова се получи тъкмо в стила на бившите кметици на „Младост“ Десислава Иванчева и Биляна Петрова – унизени, репресирани и изритани в затвора заради отказа си да играят по свирката на строителната мафия. Но и заради наивността си, че могат да я елиминират според правилата и гражданския интерес. Сега проклятието на наивността, самонадеяността и недалновидността засегна цялата харвардска група на Промяната с нейната илюзия, че в сглобка с евроатлантизираната мафия може да я принуди да се съобразява с правила, залегнали в глобалния антикорупционен закон „Магнитски“ или одобрени от някое посолство, ако ще да е и най-демократичното в света. Защо Кирчо, Асен, Лена, Даниел и цялата им добре облечена компания си въобразиха, че Борисов с цялата му закалка на сикаджийското трибуквие, от което произлиза, ще им прости шоуто с глупавия му арест, което с безславния си край потвърди, че съд, прокуратура, служби са на негова страна? Това е загадка за милиони, на която те едва ли ще имат време да отговорят преди резултатите от връхлитащите избори да ги маргинализират окончателно, каквато беше и целта на разигралата се политическа касапница. С фразата си „който пачки вади, от пачки умира“ Борисов почти си призна авторството за нея. Нескрито триумфиращият Пеевски с право може да претендира за съавтор. Познайте какво ни остава на нас, на публиката? Да вървим на поредните избори, на които да гласуваме за същите, които изтърбушиха държавата. Нима никой не разбира, че всъщност ще гласуваме за нейната ефтаназия, поне за да прекратим отчайващо дългата й агония.