Посрещаме Баба Марта

На 1-ви март, както всяка година, посрещаме Баба Марта. Традицията, предаваща се у нас от векове повелява да се подаряват и червено-бели кончета за здраве и успех. 

Една от многото легенди, свързани с появата на мартениците по нашите земи гласи, че  такива кончета за здраве връзвали още траките, като те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Твърди се дори, че  самият Орфей кичел лирата си с мартеници.

По-нова легенда  пък свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Някои от обичаите на 1 март са свързани  още с изгонването на злите сили и включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, след което всички членове на семейството прескачат пепелта.

Мартеницата е характерна основно за България, като извън  нашата територия този символ се среща само в някои области на Румъния и Молдова,  като това са пак места, където са живели или живеят компактни групи българи.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Образът на старицата е двойнствен, като тя е ту весела, ту сърдита, едновременно утвърждаваща и отрицаваща, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Традицията повелява още мартеницата да се нови до виждането на първия щъркел или на първото цъфнало дърво, след което тя се сваля и се закачва на дръвчето или се оставя под камък, като се отправя пожелание, което се вярва, че се сбъдва.