На извънредно заседание утре Народното събрание ще разисква и ще гласува заявлението на Мария Габриел, с което тя се отказва от кандидатурата си за премиер и от това да предлага структура и състав на Министерски съвет.
В заявлението си Габриел отбелязва, че договореният “ротационен” модел на упражняване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно събрание, е предполагал ротация на премиера и заместника му в предвидима и безспорна процедура. Допълнително по време на преговорите е споделено разбиране за баланса на политическата отговорност в споделено управление и механизъм на вземане на решения, които да са с обективна коалиционна тежест на партньорите.
Мария Габриел подчертава още, че “координираният отказ със заявения и нежелание за участие на 11 министри от кабинета Денков-Габриел и липсата на съгласие по време на последвалите преговори, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на правителство“.
По думите ѝ „развитието на конституционната процедура не може да приключи успешно”.
Ако утре заявлението ѝ за отказ получи подкрепа в пленарната зала, ще се постави началото на следващия етап на конституционната процедура с връчване на мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна група ПП-ДБ. Те ще имат седем дни, за да изпълнят мандата или да върнат папката празна.
Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще реши на коя парламентарна група да връчи третия мандат. Ако и той се окаже неуспешен, държавният глава ще издаде указ за насрочване на предсрочни избори.
Съгласно най-новите промени в Конституцията обаче освен процедурата с мандатите президентът Румен Радев трябва да проведе и консултации преди сформирането на служебен кабинет. Така предсрочните избори трябва да се проведат не по-късно от два месеца след приключването и на тази процедура.
Това поставя под въпрос дали ще има време, за да се насрочат избори две в едно на 9 юни – за Европейски парламент и предсрочни парламентарни.
Най-новите промени в Конституцията предвиждат още Народното събрание да не се разпуска от държавния глава, а да продължи да работи до избор на нов редовен кабинет.
Президентът има ограничени правомощия и по състава на служебен кабинет. Той само ще може да избира служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя на БНБ или подуправителите, председателя на Сметната палата или заместник-председателите, омбудсмана или заместниците му. Посоченият за служебен премиер трябва да избере министрите, а президентът трябва да издаде указ.
В началото на месеца Румен Радев отново критикува промените в конституцията по назначаване на служебен кабинет, които, според него, размиват отговорността:
„В случая ми е много лесно, отварям Конституцията, чета възможностите, посочвам и карам по ред, по домовата книга. Тук вече идва въпросът за отговорността – кой носи отговорност, не е ясно.“