ОПЕРЕТА. АМА НЕ Е СМЕШНО

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Оперетата е лека и обикновено смешна разновидност на операта. Процъфтява в Австро-Унгарската империя. Йохан Щраус-син е смятан за класик в жанра. Той е свързан по странен начин с България и по-точно не съвсем с България, а с владетелската фамилия. Понеже в Австро-Унгария разводите не били позволени, а той искал да се разведе, Щраус станал поданик на Сакс-Кобургготското херцогство, където Кобургите му угодили.

В знак на благодарност Щраус пише марш, посветен на Фердинанд и валс за съпругата му Мария Луиза. Но ще остане в историята с валса „На хубавия син Дунав“ и с оперети, най-известната от които е „Цигански барон“.

„Цигански барон“ разказва за сина на земевладелец от Тимишоара. Земеделецът е прогонен от родния край за връзките си с чужденци (демек – за шпионлък). Синът се завръща, цигани са се настанили в семейното имение, има богат търговец на свине и накрая – хубавата циганка се оказва турска принцеса, за която героят се жени.

Пъстра австроунгарска мешавица, която накрая завършва щастливо.

140 години по-късно България много напомня оперета. Ама не в класическия смисъл. А в преносния.

Преди дни Народното събрание образува комисия, която да разследва намесата на Турция и Русия във вътрешните работи на България. Русия реагира остро, България отговори остро.

И след два дни Бойко Борисов рече, че комисията е голяма грешка. Сега депутатите умуват как комисията да не работи. Ако може – да се закрие. Ако не може – да не прави нищо, докато не ѝ изтече двумесечният срок.

Оперета. Буфосинхрониада.

Две напред, едно назад. Или обратното – едно напред, две назад. По-често.

Кой ще възприема сериозно държава, чийто най-висш орган (България е парламентарна република) взема някакво решение и след два дни търси начин да не го изпълни? Какъв смисъл има?

Ако държавните ни мъже нямат куража да отстояват решенията си, за каква независимост може изобщо да става дума.

Оперета. Само че не е смешно.

Източник: Екипнюз

Още от Георги Даскалов в Евроком