Гледай
на живо

Промените в изборния кодекс скараха депутатите

Убийство на демокрацията, нарекоха ги експерти

На края на инфарктно 15-часово обсъждане, почти до полунощ, и ожесточени дебати, подсилени с извънредно заседание на Комисията по правни въпроси и множество процедурни „трикове”, депутатите гласуваха финалните промени в Изборния кодекс.
 
В четвъртък стартът на самото заседание беше под въпрос, след това страстите се нажежиха, стигна се и до вулгарни скандали...
 
БСП укори управляващите, че са съчинили измененията в кодекса „на коляно“, за да ги гласуват след това „набързо“ и „на тъмно“.
 
„Днес много от вас ще натискате копчета, без да знаете какво правите. Още тази вечер ще отидете в медиите, за да разказвате за решения, които не знаете. Този парламент има 8 процента рейтинг и единственото учудващо е, че все още има 8 процента, които му вярват“, наападна управляващите Крум Зарков от БСП.
 
След него думата взе председателят на Правната комисия Данаил Кирилов, за да увери колегите си, че по време на дебатите всички, а не само ''некои“ съображения на системната опозиция са били внимателво изслушани.
 
Градусът в пленарната зала се покачи, след като на трибуната излезе депутатът от БСП Явор Божанков, който замери уплавляващите с ефектния, но вече леко банализиран израз, че българското общество е подложено „на произвола на една шайка“.
 
Изразът с автор Антон Тодоров обаче беше приет твърде искрено и лично от Вежди Рашидов от ГЕРБ.
 
„Абе, младеж, комсомолец, не си ли много малък да ми викаш шайка?“, провикна се бившият културен министър от парламентарната трибуна. „Не съм живял 68 години едно младо момче, което не било във войската, да ми вика шайка“, не се кротна Рашидов.
 
След този пик на напрежението атмосферата в залата се разреди и народните избраници се върнаха към монотонния си ритъм, отмятайки текст след текст.
 
Изневиделица обаче Данаил Кирилов обяви извънредно заседание на Комисията по правни въпроси. Именно там където бяха приети най-важните промени чрез повторно гласуване на определени текстове.
 
Проблемът с въвеждането на машинното гласуване беше завъртян на 180 градуса.
 
В синхрон с новите предложения на предстоящите избори за Европейски парламент българската държава се нагърбва с осигуряването на гласуване с машини в минимум 3000 избирателни секции, а за местния вот – в 6000.
 
Според новите текстове ще бъде осъществено пълно въвеждане на машинно гласуване във всички избирателни секции, но не се мина без някои ограничения. Снощи депутатите решиха, че в избирателни секции с под 300 избиратели не се предвижодат машини, също така в секциите на плавателни съдове под български флаг и в секциите, разкрити в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за социални услуги. Не се допуска машинно гласуване и в секциите в чужбина. До 31 март 2020 г. ЦИК трябва да приеме и пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване.
 
Новите текстове предвиждат, че за да може кандидат от партийна листа да измести друг, трябва да има толкова получени преференции, които са нужни на един депутат, евродепутат или общински съветник. А баналната аритметика сочи, че за пренареждане на листата за евродепутати например един кандидат ще трябва да се поозори, за да събере повече от 100 000 гласа.
 
Промените в преференциалния вот бяха предложени от ДПС, подкрепи ги ГЕРБ и НФСБ. Против бяха БСП, ВМРО и депутати от „Воля“, а „Атака“ ни се чуваше, ни се виждаше в залата. Пълен обрат претърпязабраната за оповестяване на социологически данни в изборния ден /въпреки че почти всички политици го правят под една или друга форма като екзитпул/.
 
Предложението за този текст дойде от ГЕРБ, а в мотивите си те се позоваваха на наложилата се практика в социалните мрежи през целия изборен ден да се публикуват междинни данни, което според тях пораждало неравнопоставеност.
 
Депутатите от Правната комисия обаче загърбиха първоначалното си намерение, с което забраната печатните, електронните и информационните медии в изборния ден остава. Парламентарното мнозинство отхвърли предложението на ДПС за завръщането на стария режим при разкриването на избирателни секции в чужбина.
 
При поредното прекрояване на Изборния кодекс с гласовете на ГЕРБ, ДПС и“Воля“ на практика беше анулирана възможността избирателите да посочват кой точно искат да ги представлява. Отсега нататък, за да бъде пренаредена дадена листа, съответният кандидат трябва да е получил поне толкова преференции, колкото гласове са нужни за реализация на един мандат. С това бе нанесен сериозен удар върху и без това нищожната възможност гражданите да селектират политическия ели
 
По време на дебатите по второ четене за промените в Изборния кодекс от Движението настояваха за падането на лимита от 35 секции в държавите извън Европейския съюз, както и за премахването на принципа за уседналост по време на местните избори.
 
Предложенията бяха аргументирани от депутат Хамид Хамид, който смята, че всички тези забрани ще доведат до нарушаване на избирателните права на българската диаспора зад граница. И уточни, че тези ограничения скоро ще засегнат и българите във Великобритания, а причината за това е процедурата по Брекзит. Хамид напомни, че големи български общности има и в Турция, в САЩ и в Канада.
 
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пък напомни, че принципът на уседналост, залегнал в сега действащия Изборен закон, противоречи на самата конституция на страната. Мнозинството отхвърли и поредната оферта на ДПС предизборната агитация да въведе възможност предизборната кампания да се води и на друг език, но с осигурен превод на български.
 
Заради промените в ИК президентът Румен Радев поднесе нова порция критики на управляващите от ГЕРБ
 
„Това, което се случва с избирателното законодателство е много тревожно. Управляващите вече явно дори не крият изкушението си да постигнат служебна победа чрез промените в този Изборен кодекс”, каза Радев на празника Трифон Зарезан в Сухиндол.
 
Държавният глава подчерта, че действията на законодателите сриват демократичността на изборите. Президентът добави: „Всичко това, което се случва – отказът да се спази законът и да се избере нов състав на ЦИК, отказът да се ревизират избирателните списъци, отказът да се премахне вторият протокол от секционните избирателни комисии, поредната отмяна и отлагане на машинното гласуване, тоталната отмяна според този закон на дистанционното гласуване, въвеждането на механизма решенията в комисиите да се вземат с обикновено мнозинство – всичко това са неща, които уронват демократичността и прозрачността на изборния процес”.
 
Докато депутатите гласуваха промените в Изборния кодекс, пред НС се скупчиха протестиращи, които се обявиха против завишения праг на преференцията.
 
Активисти на демократичната десница скандираха „Оставка” и заплашиха с безсрочен протест – докато народните избраници не върнат ниския праг на преференции. Демонстрантите носиха и плакати с надписи „ГЕРБ+ДПС = коалиция Антипреференция“, „ДПС+ГЕРБ = вече спите в едно легло“, „ДПС и ГЕРБ = убийци на демокрацията“, „ГЕРБ, момчета, обадете се – боли ли любовта на ДПС“.
 
 
 Какво следва от промените:
 
 
 - Феноменът 15-15 изпрати един кандидат от листите на БСП, за когото се е мислело, че няма шансове да бъде избран в Европейския парламент, където той наскоро демонстрира тежка ретроградност. Но тозиози проблем лсно може да бъде коригиран, като отпадне поставянето на номера пред партиите.
 
 
- За да работи преференцията тя трябва да е задължителна, а кандидатите да са равнопоставени на листата.
 
- Преференциалното гласуване ще отразява волята на избирателите, само ако листите са къси.
 
- Ако избирателите трябва да посочат един от 20-30, а и повече кандидати, подреждането ще бъде доста случайно. Съвсем друго ще е ако трябва да избира един от 5-6 кандидати.
 
 
- На изборите за Европейски парламент, където с национални листи биват избирани 17 евродепутати, равнопоставеността на кандидатите в листата би била най-проблематична.
 
 
- На парламентарни избори нещата не стоят така – стига да се откажем от порочната практика избирателните райони в повечето случаи да съвпадат с административните области, което прави едни от тях големи – с дълги листи, а други малки – с къси листи. (Днес кандидати получили по-голям процент в някоя „къса листа“ може да не влязат в парламента, докато други техни съпартийци в по-големи избирателни райони ще попаднат в парламента, макар и с по-малък процентен резултат)
 
 
- За да проработи преференцията, страната трябва да бъде разделена на 60 четири-мандатни избирателни района. (Няма да е лесно, но е възможно). На всяка партия или коалиция би трябвало да се позволи да номинира не повече от шест кандидати в съответния избирателен район. В такъв случай имената им ще могат да бъдат изписани равнопоставено – по азбучен ред, или след жребий на интегралната бюлетина, без номера. За да бъде зачетен неговия вот, всеки избирател ще трябва да посочи за кой точно кандидат дава гласа си. Особено при машинно гласуване тази практика би била лесна за прилагане. След като се изчисли колко народни представителя получава дадената партия, или коалиция в съответния район (а те обикновено ще са един, много рядко двама) според получените преференции ще се определи кои стават депутати. При общинските избори, за да проработи реално преференцията, общините също ще трябва да бъдат разделени на избирателни райони, като в нито един не се избират повече от 4-5 съветници. Но така ще се скъси значително връзката между избирателите и техните избранници.
 
- Макар от БСП „тарикатски“ да гласуваха против убиването на преференцията, това, което се случи в четвъртък, обслужва най-вече техните интереси. ГЕРБ направиха стратегическа грешка като приеха предложението на ДПС, защото допълнително отчуждиха избирателите на традиционната десница.