РИА Новости: България се научи да вярва на Русия, но това няма да й помогне

Българските власти показаха впечатляваща отзивчивост към недоволството на Москва. Това пише руската информационна агенция РИА Новости в материал, озаглавен „България се научи да вярва на Русия. Но това няма да й помогне“.

Струваше си руския президент Владимир Путин да каже, че София умишлено забавя прилагането на "Турски поток" на своята територия, а няколко часа по-късно българският премиер увери , че забавянията са свързани изключително със „задължителните процедури“ на Европейския съюз. Бойко Борисов също изрази надежда за успешно стартиране на проекта.

Коментарът на премиера не само не оборва, но по-скоро засилва мнението на руския президент, че продължаващите забавяния очевидно са свързани с „натиск отвън“. България е принудена непрекъснато да потвърждава, че е - отново във формулировката на самия Борисов - „такъв лоялен и силен член на НАТО и ЕС“. И това, разбира се, не се вписва добре с изпълнението на стратегически проект в областта на енергетиката, обвързан с Москва.

Путин категорично заяви, че ако българските власти не искат да ускорят работата по Турския поток, тогава Москва ще намери други начини да го приложи в Южна Европа.

Българите знаят повече от всеки друг, че подобни думи от Кремъл не представляват празна заплаха. Тъжната съдба на Южния поток, който, ако бъде приложен, би превърнал България в най-важния транзит на газ, служи за постоянно напомняне и потвърждение.

Ако през 2014 г., когато руската гибел и предстоящият крах бяха очевидни за цяла Европа, Москва наруши наложената на нея игра, то след пет години надежда Кремъл да издържи безкрайно бюрократичното плетене на България, още по-илюзорно.

София не се съмнява, че Москва ще изпълни обещанието си. Размяната на забележки, която се състоя, като все още продължаващата история на нов газопровод през България, дава двоен урок, не само за София, но и за много други европейски (и световни) столици.

Първо, важен е техният навик да вярват в Москва. Иронично е, че консолидирането на обусловения рефлекс към ситуацията „ако Русия каза, че ще го направи“ е по-добре да се направи на отрицателен опит. Когато дълго време много „моркови“ не работеха под формата на убеждаване, преференциални условия и различни „добрини“, всичко мина много по-енергично, когато „камшикът“ се превърна в основно средство. Такава бърза реакция на българския премиер на думите на Путин просто потвърждава напредъка по този въпрос.

Преди пет години България, чрез усърдие пред Брюксел и Вашингтон, загуби "Южен поток". Забележките на Путин ясно намекват, че София вече е на няколко крачки от загубата на "Турски поток". Човек би могъл да разбере българските елити, които се страхуват да повишат гласа си в защита на националните интереси, защото страната им е толкова незначителна и слаба в сравнение с великите сили на Запада. Но наблизо има съвсем различни примери. Някои държави в Източна Европа, вместо да заемат окаяното положение „ние сме малки, бедни и слаби, нямаме възможност да се противопоставим на заповедите на американците и ЕС“, доста успешно маневрираме, поставяйки собствените си интереси на преден план. И което е характерно, резултатите от такава политика са многократно по-добри от тези на наистина бедна България, която даде всичко от себе си за светло европейско бъдеще.

Полша, която не може да бъде обвинявана за съчувствие към Русия, но не можете да твърдите, че Варшава има независима политика, изобщо не се страхува от раздразнението на ЕС. Има Унгария, която прави това, което сметне за необходимо и никакво недоволство отвън не е указ. В крайна сметка има малка бедна Сърбия, която, въпреки целия натиск от Запада, отказва да се откаже от дълбоката връзка с Русия - и това не води до фатални последици за Белград от много години.