Румен Радев пред ТАСС: Путин и аз споделяме надеждата за диалог

Българският президент Румен Радев, който ще участва в Санкт Петербургския международен икономически форум, в навечерието на посещението си в града на Нева, в интервю за ТАСС, оцени перспективите за сътрудничество с Русия и сподели плановете си за бъдещето.

- Г-н президент, за първи път участвате в Санкт-Петербургския международен икономически форум. Какво ви привлече към тази площадка? Какви са целите Ви за това посещение?

- Икономическият форум в Санкт Петербург се утвърждава като една от водещите международни платформи за обмен на идеи в областта на икономиката и политиката. Ето защо оценявам поканата за участие в този форум. Уникалното географско и културно положение на България на кръстопътя на различни култури я прави интересен партньор. Сигурен съм, че все по-широк кръг от политици и предприемачи стигат до това разбиране. Най-активните от тях вече са в България. Форумът ще ни позволи да представим нашите възможности на солидна аудитория.

- Какво ще бъде най-важното по време на това посещение?

- В деня на пристигането си ще се срещна с президента на Руската федерация Владимир Путин. Предстоят срещи с генералния секретар на ООН Антониу Гутереш и други световни лидери.

През 2018 г. ние с президента Путин възобновихме диалога на високо равнище между България и Русия след десетгодишна пауза. Нашите правителства трябва да дадат на този диалог осезаем израз. Струва ми се, че Владимир Путин и аз споделяме тази надежда. Фактът, че се срещаме за втори път за толкова кратко време, носи нова динамика в нашите взаимоотношения.

- Къде виждате върховите точки на икономическото сътрудничество между двете страни в бъдеще?

- Русия е един от най-важните външни икономически партньори на България. И в туризма, и в строителството, и в хранителната промишленост. По отношение на енергията Русия играе доминираща роля. Страната ни внася енергийни ресурси от Русия в размер на милиарди лева, като този внос е основната част от нашия обмен на стоки. Сигурен съм, че икономическото сътрудничество с Русия трябва да се развива независимо от санкциите и контра санкциите, в начина, по който нашите западни партньори го развиват. Особено в областта на енергетиката. Разбира се, при спазване на такива важни принципи като конкуренция, прозрачност и надеждност на доставките, а най-важното за България - на конкурентни цени.

- Как можете да оцените отношенията между България и Русия по десетобалната скала? Как оценявате сегашното им състояние, особено като се има предвид факта, че в близко бъдеще (през юли) ще се празнува 140-та годишнина от установяването на дипломатически отношения?

- Отношенията между нашите страни са на повече от хиляда години, имаме силна историческа връзка. Азбуката, използвана от руския народ, религията, която той изповядва, и традиционният богослужебен език идва от България. По-късно десетки хиляди синове на Русия отдадоха живота си за свободата на България. Българите не са забравили това. Вековните исторически връзки са станали основата на изключителна близост между нашите народи, която е оцеляла във всички превратности на времето и политиката. Затова не мога да опиша тези дълбоко емоционални отношения на сух език на числата. Днешните политици са задължени да изграждат отношенията ни на солидна историческа основа и да не стават заложници на моментни идеологически интереси.

- От гледна точка на български президент, какво възпрепятства отмяната на режима на санкции между Русия и ЕС?

- Условията за отмяна на санкциите в текста на Съвета на ЕС са свързани с пълното прилагане на споразуменията от Минск от двете страни. Както Европейският съюз, така и Русия са заинтересовани да постигнат напредък в изпълнението на тези условия.

- Да продължим темата за външната политика. Вие сте човек с висше военно образование, магистър по стратегически изследвания. Какво мислите за настоящия етап на глобалното развитие, защо светът е станал толкова нестабилен, а политиката диктува правилата в спорта и в икономиката?

- Причината за нестабилността на съвременната система на международните отношения е задълбочаването на неравномерността в развитието на световните политически и икономически центрове. Свободната и неконтролирана миграция на капитал само изостря този проблем. Глобализацията още повече влошава тази неравномерност в развитието, което води до драстични промени в икономическия и след това политическия потенциал на държавите. Това провокира възраждането на старите конфликти и появата на нови противоречия, създавайки предпоставки за развитие на конфронтация. Кой би си помислил, че Китай ще стане основен привърженик на свободната международна търговия, а Съединените щати ще станат защитник на протекционизма и ще наложат санкции? Кой би предположил, че икономическата тежест на световния капитализъм ще бъде изместена от Западна Европа и Северна Америка към Източна Азия? Кой би предположил, че на стария континент ще трябва да се борим отново срещу неофашизма и ксенофобията?

В същото време днес не съществуват адекватни механизми и инструменти за регулиране на стремежите на различни играчи, насочени към завладяване или запазване на позициите им на международната сцена под влияние на диспропорционалността на развитието. Налице е натиск върху многостранната дипломация, ООН все повече се ангажира с премахването на последиците от кризи, вместо да ги възпира. Редица агенции от тази организация изпитват истинска криза на идентичността. Вътрешните противоречия често блокират дейността на регионалните организации. На базата на нестабилност е съвсем логично, че има изкушение да се откаже от търсенето на взаимноизгодни решения, основани на диалог, и рискът от едностранни действия и опити за принуждаване на решения се увеличава.

- Неведнъж сте подчертавали необходимостта от по-нататъшно разширяване на НАТО, срещу кого е насочена тази експанзия? Наистина ли Русия заплашва сигурността на Европа, включително България?

- Считам, че парадигмата, в която сигурността на една държава се осигурява за сметка на сигурността на друга държава, е погрешна. Тази формула води до нестабилност и недоверие, генерира рискове. Членството на НАТО в страните от Западните Балкани, което България подкрепя, е насочено към задържане на потенциала на конфликта в нашия труден регион. Членството на НАТО в Република Северна Македония не може да бъде източник на опасност за никого.

Интервю на Игор Ленкин
Превод: Боряна Райчева