Възрожденски поглед към далечната 1850 година

Датата 18 април 1850 г. е важна за габровци. Тогава са били положени основите на новата училищна сграда на Априловската гимназия.

Априловската гимназия е първото училище в България, създадено още през периода на Възраждането. Възникването ѝ се свързва с идеите, дейността на просветния деец, дарител и писател Васил Априлов. Училището е първото новобългарско светско заведение и е причината за откриването на подобни училища и в други градове. В Априловската гимназия учителстват много просветители като Неофит Рилски, Йосиф Ковачев, К. Луков, Цв. Семерджиев и други. Използван е взаимоучителен метод на преподаване. На 24 април 1840 г. Васил Априлов и неговият съмишленик Николай Палаузов учредяват първата училищна обществена библиотека. През 1867 г. Йосиф Ковачев въвежда за пръв път преподаване по „звучна метода“.

Постепенно Габровското училище се превръща в еталон за развитието на новобългарско образование. Голяма заслуга в израстването на училището в гимназия имат Райчо Колев, Иван Гюзелев, Петър Генчев Шкипърнев и Васил Михов. През 1872 г. учебното заведение става първата по българските земи пълна гимназия. Нарича се „ Главно мъжко класно училище“, а пръв директор е Р. Каролев.
Днес Априловската гимназия е със статут на държавно средно учебно заведение с чуждоезиково обучение. Освен това тя се е превърнала и в един от символите на Габрово.