Честно казано - „Да_спиш_с_врага_си@parliament.bg“ - малката проповед от еп. 202 на „Честно казано с Люба Кулезич”

„Събраха се“. „Взеха се“. „Прегърнаха се“. „Гушнаха се“.„Бойко в ролята на ергена“. „Кирчо от страната на булката“. С тези сватбарски сравнения и креватни подмятания бе съпроводено в мрежата тн. „джентълменското споразумение“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. В съвместния им брифинг, на който обявиха, че се сродяват уж само на терена на законодателството и само избора на парламентарен шеф, наистина личаха белите конци на брак по сметка. Не само Арман Бабикян от „Ние,идваме“ изговори тези съмнения на всеослушание. Никой обаче не успя да обясни смислено защо точно „Промяната“ и „Демократична България“, които предизборно се съюзиха, за да ликвидират корупционния модел на ГЕРБ, се заложиха като камикадзета в мисията за спасението на Борисов от окончателен управленски фалит след незначителната му и доста нагласена изборна победа. Все пак той си има едно прилично мнозинство в комбина с ДПС на Пеевски и с ИТН на Слави Трифонов, който пък е готов да се сроди и с дявола, само и само да има свои верни хора на парламентарната софра. Нали Пеевски, макар и в позорния списък на корумпетата „Магнитски“, е доказано чист, доказано некорумпиран от българския съд, от КПКОНПИ и от НАП? Както беше навремето Софиянски - „доказано некорумпиран“. Защо Борисов се бои от сглобка с Пеевски? Нали и той е евроатлантик и най-голям дарител (в буквалния смисъл на думата)? Нали и с „Възраждане“, и с Радев е готов на диалог, само и само мир да има? Посегна обаче на „Промяната“ и на „Демократична България“ точно като изпедепсан политически изкусител. Само и само да ги намачка в прегръдките си, сякаш, за да ги озлочести като готови на всяка платена ласка проститутки. Сега изглежда е постигнал лъстивата си цел: той е значим, те са мънички, угодливи кученца. Но защо на тях им трябваше да жертват от своята антимафиотска репутация, за да прелегитимират ГЕРБ като пазител на евроатлантическите ценности? Нещо повече: да го признаят за спирачка на копейките и на проруския ни президент в набезите им към кормилото на държавната власт, което да отклонят на изток. Аргументът на мъдрите сватовници на този изнасилен любовен акт е, че компромисът е бил неизбежен. Нямало е полезен ход. Поне за да заработи парламентът и да се приемат трийсетте закона, след които да текнат милиардите от Брюксел за възстановяване и за развитие. Дори и да не става дума за съвместното им крадене, както заподозряха някои злобари, все пак уместен е въпросът защо ПП и ДБ седнаха да преговарят баш с този екип от избраници на Бойко. В продължение на последните три кратки парламента Десислава Атанасова беше най-оглушителната сирена на ненавистта срещу лидерите на Промяната. Тя буквално им режеше главите с уникалните си истерични децибели от парламентарната трибуна. Парализираше и без това незрелите им опити за реформаторство и за ефективност. А на въпросния брифинг притихна досущ като упоена тигрица. Преговарящите на ПП и ДБ начело с благовъзпитания академик Николай Денков и в дует с неукротимата Лена Бориславова можеха да поискат дори само от етични подбуди не само нейното - на Десислава, но и отзоваването на юриста Радомир Чолаков от масата на преговорите. Защото именно той като бивш председател на правната комисия в предишното Народно събрание силово наложи опраскването на избирателния кодекс, след рекордно 18-часово заседание. Днес Чолаков би трябвало да е отговорен за пораженията, нанесени от „хартиения“ вот на изборите, които осигуриха съмнителна победа на ГЕРБ след основателни съмнения за изборни фалшификации. Пак Чолаков беше парламентарният трибун на ГЕРБ, който най-яростно громеше опитите да се узакони контролът над главния прокурор и ги квалифицираше като превратаджийски. Колко вяра и наивност са били нужни на Христо Иванов, на Атанас Атанасов, на Кирил Петков, че тъкмо този титан на юридическото подлизурство в услуга лично на тандема „Борисов-Гешев“ ще се заеме да реализира реформите в съдебната система без задни мисли и без задкулисно суфльорство? Отгоре на всичко в съвместната законодателна програма сега няма и дума за нов избирателен закон. Колкото и да ни убеждават, че политиката е изкуство на компромиса и че без компромиси между нарочените довчера за „мафиоти“ и за „шарлатани“ кризата ще ни погълне, миризмата от поредния „исторически компромис“, който циментира статуквото, вече е непоносима. Някой от фейсбук веселяците роди въпроса: Какво се получава от съюза между „мафиоти“ и „шарлатани“? Отговорът е: „президентска република“. Но не е смешен! Защото това е Бермудският триъгълник на партийно-лобистките договорки и споразумения, в които от години потъва смисълът на демокрацията, каквато се практикува у нас. И се боя, че с или без нови избори наесен, процесът е необратим. Докато не се появи ново политическо лидерство, лидер, целомъдрен като монах, готов да жертва главата си вместо ценностите си и моралните правила, на които се крепи цивилизацията. Впрочем, имаме такъв пример в нашата история. Само че забравяме...