Честно казано - „Българското безвремие“ - малката проповед от еп. 242 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Вкупом народните избраници се постараха да покажат нагледно какво е: Наглост, Простащина, Лицемерие, Лукавство, Извратеност, Партизанщина, Бруталност, Неграмотност, Фарисейщина, Безотговорност, Безпаметност, Безидейност, Нахалство, Безхаберие, Хулиганство, Безпринципност, Арогантност, Безмисловност, Агресивност, Бездушие, Продажност, Злоба, Завист, Безпардонност, Безхаберност, Сaмовлюбеност, Безсъвестност, Перверзност, Тъпота, Бездуховност, Безотговорност, Егоизъм, Властолюбие, Користност, Аморалност, Деградация, Уродство, Патриотарство, Дебилщина, Демагогия, Скудоумие, Притворство, Кресливост, Уродствo, Пошлост, Гротеска, Скопено шоу. Това са 47, цели 47 етикета на тъмната енергия, която властва в българския парламент, според колегите ми от „Фрогнюз“. С тези 47 агрегатни състояния на злото, а и на обикновената човешка лошотия колегите са описали съдържанието на един работен депутатски ден. Конкретен повод за това безпримерно тяхно словесно цунами е неприличната политическа оргия, разиграла се покрай подадената от Николай Денков оставка на кабинета му завчера. Но и откъслечните репортажи, излъчвани по телевизорите преди, по време на и след изверженията на законодателното тяло в други дни и по други поводи са не по-малко стимулиращи гняв, отвращение и лингвистична избухливост. Ако не сте чели „Фермата“ на Оруел, да знаете, че в нашата парламентарна кочина е по-страшно и че имената на най-корпулентните прасета и на техните по-дребнозурлести сродници в политиката, нямат вече никакво значение. Все едно дали са си ушили фраковете от евроатлантически, от националистически или от руски знамена. Не съм предполагала, че нашата родна реч, омайна, сладка е толкова богата на думи с толкова отрицателно и отблъскващо съдържание. В християнството са описани 7 смъртни гряха: гордост, алчност, похот, завист, лакомия, гняв и леност. Нашата депутатска пасмина, групирана в партийни кланове, зайчарници и кочини успя да ги умножи по 7 в цял букет от отровни греховни разновидности. И отгоре на всичко 47 от тях не стигат. Има и още. Дебелоочие. Дебелокожие. Гьонсуратлък. Крадливост и прочее. Оказва се, че разполагаме със синоними на злото - бол. И отгоре на всичко техните приносители са се самонастанили се в парламента с претенцията не просто да ни управляват, не само да обличат психопатиите си в наредби и закони, а да ни представляват. Да бъдат представителна извадка на нацията ни, преживяла и окопитила се горката след какви ли не исторически превратности, след трагични обрати и покушения над достойнството си, екзекуции на елитите си със сталинистки похвати, подли възродителни процеси, зле имитирана демокрация. Кое ни докара до главите тази тъмна енергия, амбицирана да ни представлява? Отговорът вече изглежда прост като мутренски ритник в главата. Цялата ни сегашна политическа система е умишлено изкривена да произвежда политически брак и морален отпадък посредством фалшифицирани, манипулирани, шиканирани, партийно филтрирани, технологично кастрирани, електорално изчерпани, мафиотски дирижирани и шуробаджанашки инфектирани избори. В сърцевината на този подъл замисъл, съчинен от ченгетата още на Кръглата маса в зората на Прехода, е да бъде отменено понятието „възмездие“. Възмездие за извършени престъпления, но включително и планирани престъпления като кражба на бъдеще – икономическо, политическо - и то в интерес на кръгове и ложи с романтични имена – Монтерей, Слънце... но с мафиотско съдържание и посткомунистическа алчност. За целта в епруветките на секретното политическо инженерство беше заченато най-вече и на първо място правораздаване, което да осигури безнаказаност на кастата, селектирана да осребрява власт уж в името на народа, а всъщност за негова сметка. И резултатите са нагледно разрушителни днес. От тях се раждат десетките синоними на политическата и правораздавателната поквара, която не само сме принудени да обитаваме всекидневно и да я преживяваме медийно. Но без дори да се усетим, тя прониква в нас и ни отравя. Заразява ни с духовна и мисловна парализа. И затова наблюдаваме сега с толкова мъртвешко хладнокръвие как се вихрят нагли прокурори със сталинска захапка, как са пробити съдиите и колко са продажни политиците и лидерите, които ръсят обещания наляво и надясно. Въпросът докога ми се струва вече излишен! Защото трябва да говорим за българското безвремие - а то е другото име за безпътицата.