Тъй върви светът

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

През 2007 година бяха главен редактор на относително малкия вестник „Демокрация днес“. Живеехме и работехме в „Синия лъв“, хубава сграда до Народния театър, която седесарите, след като затриха вестника, превърнаха в кръчма.

Но преди да стане кръчма, Мартин Заимов и костовистите си харесаха помещението за предизборен щаб. Имаше общински избори и Мартин беше кандидатът на протообраза на Синята коалиция.

Разгеле, СДС беше загубил тежко изборите за Европейски парламент. Водената от президента Петър Стоянов листа взе едва 91 000 гласа и остана под чертата. Петър Стоянов, който тогава беше председател на СДС, реши, че е морално и нормално да подаде оставка.

И аз мислех така, но воден от егоистични мисли, му казах, че не се налага. Че пиратите и костовистите ще разкостят СДС начаса. Но той си беше решил. И се махна.

В негово отсъствие вестникът осиротя. И ми пратиха наказателна бригада в състав о.р. генерал Гяуров и редник, но с маршалски жезъл др. Петър Москов. Гяуров мълча, но Москов ми държа тон, който не са ми държали доказани комунисти. Посоката беше съвсем ясна – махайте се начаса и не ми се мотайте из краката. Когато говориш с мене, ще мълчиш.

Още тогава знаех, че др. Москов го чака светло бъдеще. В смисъл – ще стане министър. Не съм се съмнявал.

Сега гледам гърчовете на доктора. Готов е на всичко, та да остане министър. Предаде фамилията, предаде Костов, костовистите, па и голяма част от тези, които са гласували за него.

Нещата са прекалено ясни. Бойко Борисов не че не може, но не иска да е премиер. Може да се раздели с кабинета. При тази заявка няма много място за шикалкаване. Избори му е майката.

Но др. Москов и др. Кунева (и др. Лукарски) не мислят така. Кабинет ще правят до последно.

Е такива хора опропастиха всичко.

В началото СДС беше това, което се пее в Стамболовата песен. Не щеме ний богатство, не щеме ний пари...Свобода, човешки правдини.

После дойдоха Московците.

Извън емоцията т.нар. Реформаторски блок се самоубива. Про-ГЕРБ крилото, вкопчено в постовете си и хранилките, отвращава нормалните хора, които повярваха, че блокът може да бъде гаранция за удържане на европейската посока на България. Костовисткото крило се плете в собствената си паяжина на напълно откъсната от действителността...щях да кажа муха, но, хайде – нека е по-милостиво – фракция.

Теренът се разчиства за патриоти и риторични европейци, за фасадни имитатори на борба за справедливост.

Тъй върви светът...