На 16 април 1879 година от Учредителното събрание във Велико Търново е приета Конституцията на Българското княжество или Търновската конституция. За първи път в историята на новата българска държава се прокарва принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи – монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Установеното с Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то така и не е реализирано. На 4 декември 1947 година тя е заменена с Конституция на Народна република България, след като предната година се провежда референдум за промяна на държавното управление в страната.
