Вече повече от 100 дни българите, на които им е омръзнало от корупцията в страната, се събират на предимно мирни демонстрации в столицата София. Протестите се фокусират върху самопровъзгласилата се цел на ЕС да държи сметка на правителства, които подкопават върховенството на закона. Базираните в Брюксел институции на ЕС и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, но заемат по-мека позиция за България. Това пише Тони Бърбър за Financial Times.
Този двоен стандарт може да повлияе на прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. Евро за противодействие на икономическата криза след пандемията от коронавирус. Това е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии, преди всичко канцлерът Ангела Меркел от Германия и нейните управляващи християндемократи. Бойко Борисов, българският министър-председател, постави като приоритет да поддържа близки отношения с Меркел от 2009 г., когато започна първия си от трите мандата на поста. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спази споразумението от 2016 г., постигнато от Меркел, за да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.
Но има друго намерение в съзнанието на г-жа Меркел и нейните дясноцентристки съюзници в ЕС. Борисов ръководи партия, известна като ГЕРБ или Граждани за европейско развитие на България. ГЕРБ дава решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия (ЕНП), дясноцентристки блок, който включва Християндемократическата партия на Меркел. Дългогодишното доминиране на ЕНП над законодателната власт намалява и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери.
ЕНП се включи в защита на Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичното отстъпление в България. Но те се провалиха и предложението премина с 358 гласа за срещу 277 против и 56 въздържали се. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима депутати на ЕНП подкрепиха резолюцията и 24 се въздържаха. И все пак беше ясно къде е ЕНП като цяло.
За протестиращите в София подкрепата за правителството на Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл. Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици от малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога докато излага себе си на значителен риск. Но точно когато се нуждаят от ЕС да изрази своите собствени принципи, те чуват малко или нищо.
Мащабът на българската корупция не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България държавният департамент на САЩ заяви : „Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.“ Според доклад от Центъра за изследване на демокрацията, софийски мозъчен тръст от миналата година, най-малко 35 процента от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за борба с корупцията, поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.
Българската корупция не е изключително политическо явление, нито е свързана с падането на комунизма през 1989-1990 г.. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които превзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна замърсяват безпристрастното прилагане на закона.
Българският проблем поставя неудобно изпитание за ЕС, тъй като той се опитва да продължи напред със своя 750-милиарден евро фонд за възстановяване. Съгласно ранния проект на плана, по нетното разпределение на парите от ЕС в България ще влязат 11,7 млрд. евро или малко под 20% от националния брутен вътрешен продукт. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.
Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата на ЕС от държави, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности. Съвсем правилно те казват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям е рискът дружелюбието, липсата на прозрачност и други злоупотреби да процъфтяват, когато правителствата започнат да разпределят парите на ЕС.
Фондът за възстановяване пробива нова позиция в това, че ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.
