На 26 февруари се навършват 165 години от рождението на цар Фердинанд I – един от най-дълго управлявалите български владетели. Той стои начело на държавата 31 години – първо като княз на България (1887–1908 г.), а след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. – като „Цар на българите“ до абдикацията си през 1918 г.
Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена, в двореца Кобург. Пълното му име е Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Готски. Произхожда от стар и влиятелен аристократичен род, внук е на френския крал Луи Филип, а сред роднините му са английската кралица, германският император и белгийският крал. Получава солидно образование с частни учители, проявява интерес към орнитологията и ботаниката, владее немски, френски, английски, италиански и унгарски език, а по-късно научава и български.
Избран е за български княз през 1887 г. от III Велико народно събрание, след абдикацията на княз Александър I. По време на неговото управление България отбелязва видим политически, стопански и културен напредък и се утвърждава като лидер сред балканските държави. Фердинанд има ключова роля за утвърждаването на Третата българска държава и за извоюването на Независимостта. На 3 октомври 1918 г. е принуден да абдикира. Умира през 1948 г. в Кобург на 87-годишна възраст.
На 30 май 2024 г. тленните му останки бяха положени в криптата на двореца „Врана“. Ден по-рано стотици граждани и официални лица отдадоха почит пред ковчега на монарха. Той беше пренесен на ръце от членове на царското семейство, начело с князете Кирил и Константин-Асен, а шествието беше оглавено от цар Симеон II. След молитва от ставрофорен иконом Николай Георгиев тялото бе положено в специално изработен саркофаг от тъмночервен мрамор.
В София паметникът, посветен на цар Фердинанд, се намира до Княжеския дворец. Открит е на 22 септември – Деня на независимостта, 99 години след събитието. Монументът е реализиран по инициатива на проф. д-р Петър Константинов чрез всенародни дарения на стойност 18 000 лв., а негов автор е скулпторът проф. Георги Чапкънов.
Върху паметната плоча е изобразена церемонията по обявяването на Независимостта от цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов. В подножието, върху гранитен блок, е положен лавров венец с надпис: „Да живее свободна и независима България“.