Европа е инвестирала 45 милиарда евро в нови вятърни енергийни мощности през 2025 г., показва годишният доклад на WindEurope. Организацията, базирана в Брюксел, обединява 600 членове от над 50 държави.
През изминалата година на континента са изградени 19,1 гигавата (GW) нови мощности, с което общият инсталиран капацитет достига 304 гигавата.
Лидер по нови инсталации е Германия с 5,2 GW, следвана от Турция (2,1 GW), Швеция (1,8 GW) и Испания (1,6 GW).
Вятърните паркове на сушата остават основният двигател на растежа, като 90% от новите мощности са именно наземни. 2025 г. се отчита като рекордна за този сегмент с над 17 GW нови инсталации.
Особено впечатляващ е ръстът в Литва, която е инсталирала 759 мегавата и е увеличила общия си капацитет с над 40%. Вятърната енергия е покрила 33% от електропотреблението на страната през 2025 г., което е позволило на балтийската държава да намали зависимостта си от руски енергийни доставки.
Според доклада вятърната енергия продължава да укрепва индустриалната конкурентоспособност и енергийната сигурност на Европа.
За периода 2026–2030 г. Европа е готова да изгради 151 гигавата нови мощности, от които 112 GW в държави от Европейския съюз.
Сред основните предизвикателства пред сектора се посочват недостатъчно развитата електропреносна мрежа, бавната електрификация на индустрията, транспорта и отоплението, както и отслабващите бизнес стимули за нови инвестиции поради забавено търсене на електроенергия.