Изборните страсти почти приключиха, но останаха въпросите. Кой направи хакерската атака на компютрите на ЦИК и няколко ключови министерства в деня на изборите? Кой поръча атентата срещу Алексей Петров? Кой уши байряка – друг скандален сюжет от предизборната кампания. Сагата „Сидеров“ – първи и втори рунд с клекшопа и НАТФИЗ може ли да направи изборите втора по важност тема, кошмарът от Арена „Армеец“ и още куп въпроси от последните дни. Почти живковските резултати от кметските избори излъчват към света послание, че България е предвидимо място, а стрелбата с двата гранатомета по бившата барета Алексей Петров – точно обратното и повдига въпроса връщаме ли се в мутренските времена от 90-те години? Още един въпрос се очерта през последната седмица. Какво стана с машинното гласуване, което би било избори без брокери и кръв? То се оказа по-голяма тайна от изборната активност по време на първия тур на вота. От друга страна огромен е броят на недействителните бюлетини – над 460 хил. за общински съветници и повече от 175 хил. за кмет на първия тур на местните избори. Защо се случва това? И ако с приключването на изборите тези въпроси можеха да намерят отговорите си, щеше да бъде добре, лошото е, че те тепърва ще се открояват в родния политически пейзаж и ще чакат своя отговор.
