Около 45 процента от хората с астма не получават правилната диагноза, лекувани са за друго и разбираемо нямат добър контрол над истинското заболяване, информират от Българска асоциация за закрила на пациентите с позоваване на доц. Мария Стаевска от Клиниката по алергология на университетската многопрофилна Александровска болница. Астмата е хронично заболяване на белите дробове, което причинява дихателни проблеми с бронхоспазъм. Симптомите включват мъчителен задух със „свиркане“, кашлица, усещане за стягане в гърдите най-често нощем или рано сутрин. Пристъпите са най-тежки при малките деца. Съвременните терапии успешно контролират заболяването и това дава възможност за пълноценен живот. Астмата е най-честото хронично заболяване в ранна възраст. От него страдат до 10 на сто от децата, като тенденцията е за непрекъснато нарастване на броя на засегнатите. Наследствена предразположеност за алергии и родители пушачи са сред факторите за астма при детето. Отключваща роля имат и фактори като продължително излагане на прах, пушек, химикали, а вероятно и други, още неизучени въздействия на замърсената околна среда. Първи симптом на астма обикновено е хроничната кашлица, задълбочаваща се нощем – оплакване, което може да придружава редица други заболявания. Това обяснява и защо често минават години преди поставянето на правилната диагноза. Смята се, че при около 40% от хората с нелекуван алергичен ринит той може да се усложни до астма. Най-често алергичната хрема е реакция срещу полените на цъфтящите растения и се нарича още сенна хрема. С удължаването на топлия сезон периодът на нейната изява става почти целогодишен, както е при алергията към домашен прах, акари, животински секрети и плесени. Сенната хрема обикновено набира скорост към средата на април с масовия цъфтеж на дървета, храсти и треви. Тази година сезонът на поленовата алергия още не е навлязъл в пик поради много студената пролет с валежи дори от сняг и температури около нулата. Започналото затопляне ще увеличи рязко оплакванията, особено след масовия цъфтеж на брезите, прогнозира доц. Стаевска. Тя разсея страховете на склонните към алергии хора да отглеждат цветя и да посещават цветни градини. Техните полени са много по-големи и тежки и не се разнасят от движението на въздуха. В цялата си практика съм виждала само един човек, алергичен към цъфтящо цвете, но той се занимаваше професионално с отглеждане на гербери, предупреждават от Българска асоциация за закрила на пациентите.
