Австрийците настояват за по-строги мерки срещу мигрантите и трафикантите

Значително мнозинство от австрийското общество се обявява за втвърдяване на курса по отношение на миграционната политика и бежанците. Тази тенденция се потвърждава от данните в проучването „Tематичен монитор“, възложено от Министерството на вътрешните работи и цитирано от австрийското обществено радио и телевизия ОРФ.

В рамките на изследването, обхванало над 1200 респонденти, се очертава ясна нагласа за рестрикции спрямо нелегалния трафик. Гражданите настояват лицата, проникнали в страната с помощта на трафиканти, да бъдат лишени от правото да подават молби за убежище. Освен това анкетираните масово подкрепят идеята мигрантите да бъдат задължени да полагат общественополезен труд.

Статистиката показва висок процент на одобрение за по-радикални мерки. Според данните 69 на сто подкрепят забраната за подаване на молби от лица, вкарани в страната от трафиканти, както и тяхното последващо връщане. Аналогични са нивата на подкрепа и по отношение на незабавното извеждане на тези лица извън пределите на държавата, както и за полагането на труд в полза на обществото.

Нагласите за икономически ограничения също са преобладаващи. За по-нататъшно ограничаване на социалните помощи се обявяват 61 процента от участниците в допитването. Дори крайна мярка като ограничаването на медицинските услуги единствено до основни грижи среща подкрепата на незначително мнозинство.

Относно капацитета на страната, общо 36 процента са на мнение, че настоящият брой на кандидатите за убежище и бежанците е по силите на обществото или е „по-скоро поносим“. Демографският разрез показва, че по-младите хора (до 29 години) са по-позитивно настроени, като 45% от тях изразяват одобрение. При хората с висше образование мненията са почти поравно разпределени, докато в селските райони скептицизмът е по-силно изразен в сравнение с градовете.

Като цяло влиянието на имиграцията се оценява предимно негативно в различните обществени сфери. В секторите на здравеопазването и грижите едва 22 процента виждат положителни ефекти. Още по-критични са оценките за образованието и жилищното настаняване, където позитивен ефект откриват съответно само 9 и 8 процента от анкетираните.