Иво Христов: Имаме абсолютна загуба на морална и политическа достоверност

„Пропагандата на десните партии поставя Прокуратурата и Президентството от едната страна на барикадата. Те търсят да хвърлят димна завеса над управляващата коалиция ПП-ГЕРБ-ДБ, която се зловиди на цялото общество, включително на собствените им избиратели, които не гласуваха за тези партии с мандат да се коалират.“

Това сподели в ефира на БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.

Евродепутатът е на мнение, че ако някой твърди, че президентът и главният прокурор са в един лагер, то там са и всички останали българи, включително собствените им избиратели.

„Да не забравяме, че бунтът преди 3 години започна с десанта на Прокуратурата в Президентството. Преди дни съдът оправда г-н Милушев, който беше обект на онзи обиск. Президентството и неговите сътрудници бяха оневинени. Как може някой да свързва тези две фигури – на президента и главния прокурор, освен за пропагандни нужди?“, попита риторично Христов.

„Гръмките формули за „исторически компромис“, зад които се крие кръвосмешението между „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, не хващат дикиш. Затова се налага да се пускат такива пропагандни димки. Ако има компромис, то той е от страна на Борисов и Пеевски, тъй като и двамата бяха нарочени за мафия. Борисов победи на изборите. А сега е принуден, под заплахата от „Магнитски“ и прочее инструменти отвън, да се коалира с някогашния си кръвен враг, с критиците си и т.н. Това е компромис“, смята евродепутатът.

„От другата страна нямаме компромис. Имаме абсолютна загуба на морална и политическа достоверност. Там са фарисеите по дух, които ходят винаги с насочен пръст, дамгосват и демонизират, и които за финал се прегърнаха с хората, които наричаха „мафия“. Сега заедно ще пишат конституция“, допълни той.

Иво Христов каза, че не е запознат с намеренията на президента относно подписването на указа за освобождаване на Иван Гешев, нито с вътрешнозаводските интриги на ВСС, но вероятно има чисто конституционни основания държавният глава да изчака, ако е взел такова решение:

„Познавам президента като много стриктен легалист, той следва неотклонно буквата на закона, дори понякога в свой политически ущърб. Разбирам, че някои много бързат с освобождаването на главния прокурор, тъй като напоследък той се активизира и възбуди много дела.“

По думите на Иво Христов, българският политически живот, взаимоотношенията между политиката, Прокуратурата и други институции са толкова непрозрачни, че е много трудно да тълкуваме до каква степен тези действия са мотивирани от политически интерес, до каква степен – от зависимости или емоционални междуособици.