Снимка: Булфото
Бившият служебен премиер и бивш министър на отбраната при правителството на Кирил Петков Стефан Янев обяви, че създава партията „Български възход“ и влиза скоростно в българската политика. Как си обяснява високите резултати в социологическите проучвания? Къде се разминаха с настоящия премиер Кирил Петков? Как би действал при настоящата криза, ако управлява? И отговорът на въпроса – свързан ли е президентът Румен Радев с „Български възход“? Чуйте всички тези отговори сега!
Проектът „Български възход“
„Партията е в процес на учредяване. Още такава партия няма. До този момент сме имали едно събиране на Инициативния комитет, предстои Учредително събрание, което се надявам, че ще сме в състояние да го проведем до края на юни, след което документите от това Учредително събрание се предават в съда и се чака регистрацията.“, коментира председателят на „Български възход“ Стефан Янев.
„Това се дължи преди всичко на оценката на хората за това, което направихме в служебните правителства през изминалите години и в частност това е оценката за мен самия като бивш министър-председател на тези служебни правителства и малкия екип, с който работихме тогава, и които в момента са мои съмишленици при създаването на партията“, каза той за високите резултати в социологическите проучвания.
„Със създаването на партия се поема сериозен ангажимент към този тип взаимоотношения с гражданското общество. Амбциите и визията, желанието на партията е развитие във всички посоки, всестранно и да участва във всички възможни избори“, коментира той.
„В момента не мога да говоря от името на партия в лично качество. Дали бих я подкрепил или не зависи от нейната работа, когато вече сформираме партията и видим взаимоотношенията между лицата, които ще бъдат нейни членове, които ще подпомагат дейността й, ще симпатизират. Така че има много време до момента, в който ще подкрепим някой или каквото се прави според изискванията по закона за политическите партии“, отговори на въпрос дали ще подкрепи Виолета Комитова за кандидат за кмет на София.
Политическият живот и напрежението в парламента
„Освен тяхната честност и готовност да работят за обществото, да спазват правилата и законите, има нещо друго – това е моралът. Когато човек вземе решение да се занимава с обществена работа, трябва да си дава сметка, че институцията, в която влиза и упражнява своите правомощия, е институция на целия български народ и трябва съответното поведение да бъде подобаващо на участието, присъствието или пребиваването в такава институция. Не приемам никакви такива жестове, обидни реплики или всичко останало, което излиза извън рамката на добрия тон. Да, в парламента страстите се разгорещяват, но има едни граници, които не бива да се прекрачват. Как бих реагирал – най-малкото бих порицал, оттам нататък зависи от бъдещата партия, нейния устав и функционирането на тези институции. Не бих останъл безмълвен.“, каза Стефан Янев.
Стабилността на управляващата коалиция
„Стабилна ли е коалицията? Коалицията е стабилна дотолкова, доколкото има два вектора, които я сплотяват до този момент, според мен. Единият от векторите е, че всички тези партии, които са част от коалицията, това, което ги сплотява е близостта до властта и възможността да капитализират това присъствие във властта по един или друг начин. А и всички тези партии не са сигурни в бъдещите си електорални резултатите. Притеснението от ниски електорални резултати е вторият фактор, който ги държи в тази коалиция. Коалицията ще се сгромоляса от само себе си, от собствената си тежест, от неразбирането какви баланси и какви приоритети на тази коалиция могат да бъдат дискутирани, отстъпени или приети. Перспективата е за предсрочни избори“, каза Стефан Янев.
Управлението на държавата по време на криза
„По начина, по който бяха анонсирани и по наличието на публичната информация, която има до този момент, според мен тези мерки не са адекватни. Моята скромна оценка – без да съм икономист и специалист е, че тези мерки са по-скоро проинфлационни, а не антиинфлационни. Базисната икономическа логика казва, че една инфлация може да бъде натисната, тогава, когато тези мерки и усилията се насочат към подпомагане на производството и подпомагането на предлагането, но не и потреблението. В случая тези мерки са насочени към потреблението“, коментира бившият служебен премиер.
Приемане на еврото в България
„Ако министърът на финансите смята, че приемането на еврото ще спомогне на икономиката ни, нека да го аргументират. Аз вече съм изказал моето мнение. Включително и относно Плана за въвеждането на еврото. Някои коментатори споменаха, че служебното правителство е приело първо Плана за въвеждане на еврото, но тогава данните за растеж на българската икономика бяха положителни. Кризата с високите цени на енергията и енергоносителите не се беше стоварила с пълната си сила и прогнозите, на които разчитахме, тъй като всеки план се базира на прогнозите, които са правени в предходен период и е отчитало в първото полугодие каква е тенденцията за развитие на българската икономика. Тогава тази тенденция беше положителна и очакванията бяха при нормална ситуация, че българската икономика ще расте с 5-6%. Към момента ситуацията е коренно различна. Най-оптимистична е прогнозата за растеж 1-2%, а и българската икономика е на прага да се забави. Дали ще мине в рецесия, дали ще мине в стагфлация (стагнация+инфлация), предстои да видим, но перспективата не е добра и в този момент да се говори колко е правилно и важно да се въведе еврото не е разковничето. Трябва да се изчака този момент, в който българската икономика ще върви нагоре и ще се развива добре“, каза Стефан Янев.
„Перспективата за въвеждане на еврото е подкрепена още от влизането на България в Европейския съюз, тъй като това е част от договора и е част от развитието на нещата, но управлението на този процес зависи от националните правителства. Нека да погледнем и другите страни-членки, които не са въвели еврото и не бързат. Това са икономики като Швеция, Дания, Унгария и Полша, разбира се България и Румъния. Дори Румъния обмисля подходящата дата да е 2029г. Всяка страна има собствена динамика и собствено развитие. В този смисъл прибързването и търсенето на някакъв ефект без разумни аргументи, които да бъдат обяснени на българския народ, както от гледна точка на икономическите, така и от гледна точка на съществуване на отношенията между хората“, коментира Янев.
„Националната ни валута е част от този суверенитет и той има сантиментална историческа стойност, а тази национална валута можем да я използваме още достатъчно дълго. Тя е добре защитена в условията на валутен борд и се вижда, че валутният борд работи и представлява особена трудност да работи още дълго“, отговори Янев дали националната ни валута е последният ни останал суверенитет.
Войната в Украйна и газовата диверсификация
„Ние сме член на ЕС, ние сме член на НАТО. В рамките на тези организации ние участваме и взимаме общи решения. След като се вземат тези общи решения, ние сме част от тези решения и се придържаме към тях. Има и други действия, чрез които да покажем, че сме в състояние да защитаваме националния си интерес, ако приемем, че в момента на подготовката на тези общи решения и в ЕС, и в НАТО, не сме успели достатъчно да защитим нашата теза. Първоначално правителството обяви, че Русия ни спира газа, а днес вече виждаме, че всъщност ние сами си спряхме газа, а обвинихме чужда фирма, че тя ни е спряла газа. Това двойнствено поведение, понеже темата се коментира, няма да влизам в детайл дали е направено нарочно или неволно поради грешки, но да кажем, че бъдещето ще покаже коя теза е правилна. Емоциите, че газът не трябва да бъде така боядисан, а иначе, няма никакво значение, защото в крайна сметка българските граждани и икономика се интересуват от цената и наличието от съответните доставки регулятно. Тези фактори трябва правителството да защитава“, каза Янев.
„Машините не питат какъв е газът като производство, а имат нужда от него. По отношение на петрола – важно е, че България влиза в тази зона на отлагане на дествията на отказването от руски петрол, защото трябва да се гледа и реално как работи нашата рафинерия. Тя има нужда от пренастройка, има нужда и от съответната технологична подготовка как работи този процес. Ако този петрол не идва от черноморски пристанища, откъде ще идва тогава. Навремето имаше проект за петролопровод Бургас – Александруполис, който трябваше да свързва Черно море и Бяло море за пренос на петрол, ако тази инфраструктура беше изградена, щяхме да имаме още една точка, защото предполагам, че всеки такъв тръбопровод, може да бъде риверсиран и да работи в двете посоки. В момента да не се окаже, че ще съживим този тръбопровод, но да работи от Бяло море към Черно море“, каза Янев.
„В момента не можем да бъдем независими от руската енергия, защото по начина, по който много е говорено за диверсификация, но малко е направено. Дори и газовата връзка с Гърция още не е завършена, но може и да стане това лято или есента, да бъдем по-сигурни. Темата диверсификация означава и техническа и логистична възможност да бъде направено това, друг е въпросът на каква цена. Но след като нямаме инфраструктура направена, която да може да поеме различни входни точки, ние разчитаме на сегашната инфраструктура и малки количества, които се търгуват виртуално или не във възможностите на тези търговци, които работят на този пазар, но голямата инфраструктура я няма. Тя е направена, каквато я знаем от медиите“, допълни той.
Оръжията за Украйна
„Знаем историята как се разви и решението за ремонт на украинска бойна техника, всъщност е доста спорно как ще се осъществи, но целият този разговор и медийният и политически шум отмина и в крайна сметка от началото на този дебат и тези емоции до какво се стигна – на практика ние не сме много ясни в нашите послания. Обещаваме едно, после решенията ни са други. Доставките са начин да не се направи най-общо казано нещо, което ще промени хода на войната или ще помогне на едната или другата страна, а само ще трупа негативи на страната ни – от политическа гледна точка и от гледна точка на позиционирането ни в геополитическото пространство. От друга страна знаем, че българските фирми изнасят оръжие и те следват правилата, каквито са в момента. Тук става въпрос и за морал, но държавата на променя правилата“, каза Стефан Янев.
След служебното правителство и кабинета „Петков“
„Различията между мен и Кирил Петков са принципни, те са в начина, по който най-добре може да бъде защитен националният интерес, най-добре може да се защитят интересите на българските граждани, на които им се представят ясни правила за перспектива, развитие и благоденствие“, каза Янев.
„Аз популизмът най-лесно го свързам с връзката между думите и делата. Когато връзка между думите и делата няма, за мен това говори за тип популизъм в поведението и действията. Ако вие виждате връзка между това, което казват и това, което правят, вероятно ще кажете, че няма популизъм, но аз не виждам голяма връзка, а по-скоро виждам хаос и непоследователност“, отговори той на въпрос дали от „Продължаваме промяната“ са популисти.
„Да“, отговори той на въпрос дали след обявяването на създаването на партия „Български възход“ е говорил с президента Румен Радев.
„Какво си говорят двама души си е между тях, но отговорът на въпроса дали президентът е свързан с политическия субект е „не“. Това е автономен политически субект, в който група съмишленици сме решили, че ще вървим по този път и ще изповядваме тези цели. Президентът си има своите отговорности по Конституция. Вкарването на президента в размисъла дали влияе на моя политически проект, означава, че аз му докарвам тежест и внушавам, че той ще участва в политически решения, за които няма да носи отговорност. Това категорично не е така. Аз не искам да му нося такава тежест и това е принципно поведение, което смятам, че изповядваме и двамата“, завърши Стефан Янев.
