Войната в Нагорни Карабах
И ИСТОРИЧЕСКИ, И НАРОДНОСТНО, И ФАКТИЧЕСКИ НАГОРНИ КАРАБАХ СИ Е АРМЕНСКИ
Азербайджан нападна отново Армения. Защото, каквото и да си говорим, Арцах (Нагорни Карабах) си е арменски. И исторически, и народностно, и фактически. Платено с кръв, жертви, и смърт от началото на 90-те години.
В нощта на 01.04.2016 срещу 02.04.2016. Не, не първоаприлско. По цялата линия на фронта е започнато настъпление с авиация, бронетехника, и мотострелковаци. Има загуби в жива сила от двете страни, в това число и деца от страната на Армения. Гадното е, че азербайджанците са обстреляли с ракетен огън арменски училища, и има загинали и ранени деца, в това число и 12 момче. Има нахлули диверсионни групи, които са избивали по особено жесток начин старци, след което са им отрязали ушите. Тоест, става дума не за война, а за дива, свирепа жестокост, съизмерима със сатанизма на ИДИЛ.
Реакцията на арменската страна е еднозначна: твърдо, решително, без колебание, «за родната земя»: отразяване на атаката, и решително настъпление. Към военкоматите се стичат хиляди кандидати за доброволци. Арменските сили са отлично въоръжени, надъхани, и готови не за отбрана, и бой, а за настъпление, и победа. Връщат си стратегическите височини, водят бой на територията на противника. Дават даже видео-отчет за загубите на противника от първите часове на сблъсъка, с помощта на безпилотник. Църквата застава веднага и на думи, и на дело на страната на Родината: свещеници с расата са с автомати, редом с войниците.
Засега (към момента на написването на тези редове) атаката е не само отбита, но и арменската армия е преминала в контранастъпление. Загубите на Азербайджан са минимум 3 танка, 2 хеликоптера, и 2 безпилотника. Броя на труповете на азерската страна в арменска територия не се указват.http://geoclub.info/armyanskaya-armiya-pereshla-v-nastuple…/
Интересното, всъщност, очакваното беше реакцията на Турция: «Ердоган се закле «до край» да подкрепя Азербайджан». Същото го има и в други източници: «Турция изрази поддръжка за Азербайджан във връзка с конфликта в Нагорни Карабах». Нищо ново. Тоест, малка Армения (над 3 пъти по-малка от България териториално, и малко под 3 млн население) е срещу Азербайджан (почти 2.5 пъти по-голям териториално, и над 3 пъти повече по население (9,78 млн), и…Турция, която е 26 пъти по-голяма териториално, и над 25 пъти по-голяма по население!
И това не е всичко. Азербайджан не е само с Турция зад гърба си. Защото тя вече е търпяла съкрушителна загуба от същата тази Армения, която в началото на 90-те години стигна до Баку. Това не е самодейност на Азърбайджан.
Да, правилно се досещате… Ушите на «Обичайните заподозрени» отново стърчат, и в този случай.
На 31.03.2016 Джон Кери, държавен секретар на САЩ (външен министър) се среща с Илхам Алиев, президент на Азербайджан (видео). Джон Кърби, представител на Държавния департамент, коментирал, че «Държавния секретар поддържа териториалната цялост на Азербайджан, и ние сме обезспокоени от случаите на насилие в зоната на съприкосновение, и по цялата дължина на държавната граница». На вас как ви звучи? На мен лично ми звучи като поощрително намигване към Илхам Алиев: «С вас сме!».
На 01.04.2016, 1 ден по-късно, Джо Байдън, вицепрезидент на САЩ, казва следното: "САЩ решително поддържат териториалната цялост на Азербайджан". Съвпадение? 2 пъти? Едва ли. На мен лично ми звучи вече направо като поощрително потупване по рамото, и команда "За бой!" към Илхам Алиев.
Спомнете си: същото говореше и Кондълиза Райс в Тбилиси, на 10 юли 2008, 2-3 седмици преди Грузия да нападне в нощта на 08.08.2008 мирно спящия Цхинвали с артилерия, танкове, и ракетен огън.
Накратко, отново "обичайните заподозрени" дават "тон за песен". Песента на смъртта за другите, не за тях, разбира се.
Добре, време е да дадем отговор на въпросите:
Кой има полза?
Кой има възможност (да го направи)?
«Кой има полза» не е труден въпрос, но ако знаем не само регионалната картина, но и глобалната. Ако не забравяме за навика на англосаксите да вадят горещи кестени с чужди ръце, наречено на днешен език «прокси-войни». Световните банкстери, «финансистите» от върхушката на САЩ, сред които са ястреби като Клинтън, Буш, Чейни, имат не просто интерес, а направо остра нужда от дестабилизация, и унищожаване на Русия, като един от главните геополитически конкуренти. Те нямат нужда от регионални победи във войните, които предизвикват. За тях важно е «изваждането от равновесие на противника», както честно си призна Джордж Фридман (Стратфор, частното ЦРУ) на Чикагския съвет през февруари миналата година. Тоест, целта е отслабване на противника не чрез пряк военен сблъсък (за което САЩ, и даже САЩ и «съюзници» изобщо не стават), а «управляем хаос», и много-огнищни военни конфликти по всички възможни фронтове около противника, с цел дестабилизация, и изтощение.
За момента, ако трябва да сме честни, отлично им се получава. Единственото изключение засега е Крим, и частичното изключение (всъщност съгласувано между страните): Сирия.
В случая с Арцах (Нагорни Крабах) те имат полза чрез Турция и Азербайджан да създадат голямо огнище на нестабилност в южните кавказки граници на Русия, и да вкарат в тежка война единствения сериозен и верен съюзник на Русия в Кавказ – Армения. Това е и единствената страна в Кавказ, където има руска военна база. Малката цел (план минимум) е дестабилизация на Армения, и кавказкия регион, втори фронт за Русия, а голямата цел (план оптимум) – да вкарат Русия и Армения във война с Азербайджан, и с Турция.
Кой има възможност?
Възможност имат и Азербайджан, и Турция, и САЩ. Всички те имат и интерес, макар и с някои различия.В случая «възможност» е важна дума. Защото Грузия например няма интерес, няма полза (съсед на Армения), но САЩ имат «възможност» да заставят Грузия да отиде да воюва с Армения. Например: «Грузински легион е готов да воюва за Азербайджан в Карабах». От това да накарат останалите протекторати, като България например, да се включат в «мироопазваща мисия», «като «верни атлантически съюзници», и «приятели и съюзници на САЩ, и демокрацията по света» има половин идея разстояние. Запомнете го!
Какво още е нужно, когато имаш отговор на въпросите «кой има полза», и «кой има възможност»?
Отговорете си сами.
Защо обсъждам Армения, Арцах, и Азербайджан, ли? Защо се занимавам с «чужди войни», и «плача на чужди гробове»? Ами…ще ви кажа – защо.
Попадна ми в същия този ден един запис: Арменски доброволци преди заминаването им на фронта. Пеят, и танцуват. Техните сестри, жени, майки също пеят, и танцуват с тях. Танцуват, когато синовете,мъжете, приятелите им отиват на смъртен бой, с неколкократно по-многоброен противник, за защита на Родината, на Отечеството. За Родната земя.
И си дадох сметка, че именно това са защитници на Родината. На РОДИНАТА!
Не на "съюзните ни задължения". Не на "натовските ценности". Не на "защитници" (всъщност, агресори) за чужди интереси, в чужди земи, за наша сметка, но за чужда полза.
Този народ, който отива по този начин на война, не може да бъде победен, и ще го бъде! Нещо повече - ще пребъде! Народ, който се сражава за Родината си, за родната земя, за народа, семейството си, за Отчеството си, не може да бъде сломен, победен, и погубен. Не може да бъде изтрит. Защото това е изпита, който отличава народ, от население. И този кървав и страшен изпит е издържан с отличен от два народа на нашето съвремие: арменския, и сирийския. Към тях следва да добавим и героизма на руския народ, на простите бачкатори, работяги, миньори, селяни, ватмани в Донбас, които се сражават за същото, макар и в друга политическа «опаковка», наричана по навик «Украйна».
Българският народ от 19-20 век също БЕШЕ народ от герои! Дедите ни, бащите ни БЯХА герои! Умееха да се сражават, побеждават, умират, страдат, и загиват достойно, мъжки, с песен на уста. Защото за тях Родината също беше РОДИНА, която трябва да се защитава само така!
А ние? Нашите деца?
Нашето време ще покаже, и докаже.
Засега сме двойкаджии. Дали ще издържим последния изпит за правото да се наричаме, и бъдем «народ», зависи само от нас. И пясъкът за този изпит изтича през пръстите ни. Засега все още наричаме враговете, убийците, грабителите, измамниците, тези, които ни прокуждат от Родината ни "съюзници", "цивилизационен избор", "евроатлантически ценности". Подчиняваме се раболепно на най-лекото мръдване на веждите на всеки десеторазреден служител в генерал-губернатурата, наричана от лицемерие посолство. Вярваме на СМРАД, допускаме системата за образование да стане система за дезобразование, и обезобразование на децата ни. Търпим "толерантно", безропотно, като скотове на заколение всяка гавра с нас, с историята, с обичаите ни, с всичко мило и родно...Дотук поне…
И ако продължаваме така, до броени години няма да има нито България, нито Родина, нито нас като българи.
Ако обаче сме синове и дъщери на родителите, и на дедите ни, денят, в който ще танцуваме точно така весело, преди да влезем в смъртен бой за защита и спасяването на последната България, която ни е останала, не е толкова далече.
Разберете - от нас зависи. От ВСЕКИ ЕДИН от нас! От никой друг!
Въоръжавайте се, но не с търпение!
Още по темата
МИТНИЦА СВИЛЕНГРАД СЕ МЕСТИ ИЛИ «ОПЕРАЦИЯ РУМЕЛИЯ» ЗАПОЧВА
И ОЩЕ ИМЕНА: ЧАВУШОГЛУ, ДАВУТОГЛУ, КАМЕРЪН, МЕСТАН И МАЛКО ИСТОРИЯ
КОЛОНИЯ И СМЪРТ ИЛИ ОПЪЛЧЕНИЕ И БЪЛГАРИЯ – ИЗБЕРЕТЕ САМИ!
____
Автор: Пламен Пасков
_____
Още от Пламен Пасков в Евроком