България е една от страните в Европейския съюз, в която честотата на недоносените новородени е сравнително висока. За последните 10 години тя се движи средно за страната между 10 и 12 % с малки вариации през различните години на фона на снижаваща се раждаемост.
Когато се говори за повишаване на броя на недоносените, се взимат предвид данните преди тази декада, когато честотата е била около 6%. Освен честотата значение имат и променената структура на недоносените, тъй като те не са еднородна група.
Налице била и тенденцията на нарастване броя на родените с тегло под 1500 грама и тези под 1000 грама. Причините за тази ситуация са комплексни.
През изминалите години неколкократно са се променяли границите на теглото и гестационната възраст и понятието „потенциална жизнеспособност”.
Допълнително значение имали все по-младата възраст на майките, недостатъчната здравна култура на бременните, влошени социално-икономически условия при част от бременните, наличието на заболявания на майките преди и по време на бременността, генетични причини, инвитро фертилизацията и много други фактори, които влияят върху нормалното протичане на бременността, вътреутробното състояние на плода и определят риска той да се роди недоносен.
Важно значение в тази посока имало качеството на наблюдение на бременната и пренаталните грижи, особено в случаите на високо рискови бременности. Относителната роля на всеки един от тези фактори в различните страни не била еднаква , а понякога дори не било възможно да се определи конкретната причина за настъпване на преждевременното раждане.
Асистираната репродукция била друга възможна причина, но тя е само един от факторите, с които се свързва недоносеността. Обикновено този метод се прилагал при жени, които имат репродуктивни и /или други здравословни проблеми.
Все пак при асистираната репродукция се раждали и доносени новородени, а не само недоносени. Причината да се свързва този метод на забременяване с недоносеността е това, че в по-голям процент от случаите става въпрос за многоплодна бременност, при която риска от преждевременно раждане и недоносност е по-висок.
В различните центрове броят на ражданията след ин витро фертилизация е различен и няма конкретна статистика за страната по отношение на процента на недоносеността при родените чрез този репродуктивен метод. Предизвикателство са медицинските, социални и организационни проблеми, които обуславя недоносеността. Известно е ,че недоносените имат по- висока заболеваемост и смъртност.
В развитите страни 75% от заболеваемостта и 70% от смъртността се асоциират с недоносените деца, така е и в България. При тях е налице специфична патология от страна на белия дроб, централната нервна система, храносмилателната система и др, която обуславя при част от случаите и трайни отклонения в по- късната възраст. Същите генерират социалният аспект на недоносеността и изискват организационни мерки за преодоляването им.
