Не мога да опиша какво се случва с мен през последните дни. С тези думи Стоил Цицелков – остраненият служебен министър за честни избори, започна своя пост във Фейсбук. В него той отбелязва:
Вървя по улиците и хората ми се усмихват. Спират ме, тупат ме по рамото, стискат ми ръката и ме поздравяват. Телефонът ми не спира да звъни с думи на подкрепа, с конкретни предложения за действия, с идеи от хора от целия политически и обществен спектър на България.
Получавам покани от дипломати и международни организации, които искат да разберат кой и защо организира толкова бърза и толкова яростна атака срещу изборен експерт.
Каня всеки журналист да се разходи с мен по улиците и сам да види дали това е преувеличение или реалност.
Благодаря ви, българи.
Тази подкрепа не ме опиянява. Тя ме задължава. Кара ме да работя до късно вечер и от ранни зори, за да можем да гарантираме:
Независимо наблюдение на изборите.
Грамотни и структурни предложения там, където все още може да се подобри нещо в кратките срокове до 19.04.
На прав път сме.
И обещавам повече да не замерям кучетата с камъни.
Минути по-късно написа друг пост във Фейсбук. В него Цицелков пише:
Моят поглед върху честността на предстоящите избори
В интервюто ми пред Георги Жиков от БНР – Българско национално радио се опитах да дам ясна картина на изборната среда у нас: проблемът не е само в парите или технологиите, а в самата структура на политическия живот и изборната администрация. Виждам, че всяка форма на прозрачност и контрол често среща системна съпротива, а институциите, които трябва да гарантират честността на вота, понякога сами се оказват слабото звено.
За мен ключово е, че честните избори зависят преди всичко от нас – гражданите, които участваме активно и отстояваме правата си, и от професионализма на служителите на ЦИК и на местната администрация. Дори техническото правителство да осигури логистика и контрол, без активно участие на обществото и без институционално укрепване на независимата изборна администрация, рискът от компрометирани резултати остава висок.
Особено тревожна ми се струва ролята на партии без вътрешна демокрация, които използват изборния процес за дестабилизация, вместо за истинско представителство на гражданите. Виждам, че не парите, а структурните слабости и липсата на контрол върху тях определят качеството на изборите.
Смятам, че възстановяването на доверието минава през прозрачност и институционализация: постове като вицепремиер по честни избори може да са символични, но дават обществено отражение и поставят акцент върху отговорността на държавата и на всеки от нас.
В навечерието на 19 април вярвам, че честният вот е резултат от взаимодействието между гражданска бдителност, институционална отговорност и устойчиви демократични практики, а не просто от разходите за изборите или технологичните решения. Само ако всички ние, българите, осъзнаем това и действаме, ще можем да имаме избори, отразяващи истинската воля на народа.