Страстната събота или Великата събота е ден от християнския календар – съботата от Страстната седмица, непосредствено след Разпети петък и преди Великден. На този ден се отбелязва престоят на тялото на Исус Христос в неговия гроб и свързаното с него Съшествие в ада.
Според догмата, след разпятието на Исус Христос, той слязъл в ада, и изгаряйки портите на ада според евангелските проповеди, освобождава душите на грешниците от там, както и всички старозаветни пророци, ведно с Адам и Ева.
На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.
На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос возкресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину возкресе".
Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
