Безкомпромисно в рими: Добро утро, уважаеми ръководители. Спите ли?

Добро утро, уважаеми ръководители. Спите ли?
Поздравявам майките на ваш’те служители.
Довчерашни граждани, днеска слуги
Работещи „уж“, а пълни мърди.
И мачкат народа, нагло, без срам
И безнаказано – по пример на вам.
А в кабинетите ви правят се на умни
И дават предложения безумни.
Нищо, че не са по правилата
Важното е те да са в играта.

Такъв е животът! Поздравявам цялата администрация
На посредственост и подлост еманация.
На входа е в девет, на изхода в пет
И донос написал, и дремнал на обед.
Не му говорете, експертът си знае
Кеф да си прави, за друго нехае.

Утре ще живурка все така.
Има такава държава.
Утре пак и шут, и пак слуга.
Има такава държава.
Има смисъл от това
И рода голяма
В тая страна
„Да уредя“

Добро утро, уважаеми служители. Спите ли?
По чужбина са децата на ваш’те ръководители.
Някои в Световната банка служители
Други още учат се с парите ви.
А ваш’те деца да си учат в Родината -
И слуги ще трябват, и бачкатори в мината.
Кредити плащате, под наем живеете
А като шефа да сте лелеете.
Кумец шефът има, богат при това
И къща му дал, и нова кола.
Пример е светъл за много от вас
Завършил в Свищов, а виж с колко власт.
В устата му бисери, в очите нега
Началник голям, а не будала.
Секретарка си има, служебна кола
И офис във центъра. И то без пара.

Утре ще живее все така.
Има такава държава.
Утре пак е шеф, и пак с пара.
Има такава държава.
Има смисъл от това
И балъци много
В тая страна
„Да прееб@.“

Добро утро, „лош материал“. Спите ли?
Или чакате шоуто на старите будители?
Да ви покаже блясъка на ваш’те ръководители.
А вас да изкара тъпи и мнителни.
Какво се бунтувате? Защо протестирате?
Държава кат слънце, а вий не разбирате.
Премиерът е обиден от вашите пръсти.
А Главният уж немощен, а всъщност все същия.
Изведнъж става ясно, че сте пълни идиоти.
Изведнъж става ясно, че те са патриоти.
И какво да ни правят такива кавали
Щом все никога сме неразбрали?
Не ни ли омръзна от „крещящи“ жени?
Не ни ли омръзна да сме толкова зли?
Стига е питало – знайно, незнайно
Толкова ли е трудно да сме роби безкрайно?

Утре ще живеем все така.
Има такава държава.
Утре ще сме роби все така.
Има такава държава.
Има смисъл от това
За тез, които са на върха
В тая страна
България