Църквата почита княз Борис I Покръстител

На 2 май православната църква почита паметта на Свети княз Борис І Михаил. Тази година се навършват 1110 години от смъртта на българския владетел. Той е син на хан Пресиян и наследява престола през 852 година. Управлява до 889-а, когато предава властта на първородния си син Владимир-Расате и отново за кратко през 893-а, когато го сваля от трона заради отстъплението му от християнството и го заменя със Симеон Велики.

Църквата нареджда Борис I сред светиите заради делото му християнизацията на българите и заслугите му по въвеждане на българската азбука и укрепване на българската държава.

Той самият приема християнството, воден от политически мотиви, като дълго време лавира между православието, олицетворявано от Византия, и католицизма и Рим. Смята се, че ханът се е покръстил през 865 или 866 година, а след това били покръстени и повечето българи.

България приела християнството от Византия, а кръстник на владетеля станал византийският император Михаил III.

При покръстването част от аристокрацията се разбунтувала, но Борис успял да потуши бунта. През 870 година той успял да постигне автономия на Българската православна църква, а през 886 година приел в България учениците на Кирил и Методий, което дало тласък на развитието на християнството, културата и държавата.

През 889 година князът се оттеглил в манастир, но през 893 година отново се върнал в столицата, свалил Владимир-Расате, който започнал връщане към езичеството, и поставил на трона бъдещия цар Симеон Велики.

От днешна гледна точка се смята, че решението на Борис I да приеме християнството сплотява българската нация и изравнява статута на България с останалите големи сили на европейското Средновековие. Заслугите му за приемане на българската азбука и за развитието на езика са неоспорими.

Починал през 907 година, а малко след това църквата го обявява за светец.

Имен ден празнуват всички с имена Борис, Борислав, Борислава, Богорис, Боряна.