Ето така си отиваме! Тихо...Сбогом на Милен. Един от нас.

Ето така си отиваме! Тихо.

Един след друг. Като кротки агнета, попаднали в челюстите на вълци. Отиваме си без много шум, почти невидимо. Насищаме глада на дивите зверове, оказали се по смисъла на някакъв мъртъв закон, наши господари. Само миг и малките камъчета ни затрупват, сякаш никога не сме били. Ние нямаме значение, независимо имаме ли вина. Някои невежи, твърдят, че и смъртта била от Бога. Глупци. Невежи твари.

От Твореца е само живота, и всяко добро! Нищо друго. Свободната ни воля, поставена пред изпитанията на суетата, гневът, отчаянието и страстите са дяволска работа. Понякога човешка, когато си продал душата си на тъмнината. Това се случва само веднъж и завинаги.

Не зная какво друго да кажа! Не зная и на кого да го кажа! Хора много, но човеците са на изчезване. Остават само безплътните духове и сенките от минали животи. 

Милен беше убит! Не беше случайност, нито искам обяснения от типа "инцидент". Прочел съм много книги за инциденти, особено подобни. Прекалено много са балкански инциденти и странно, че не се случват на който смятаме, че заслужава такъв инцидент.
.........................................................................................................
Неизвестните са много и сами виждате, че фактите се погребват един по един - бавно и методично! В едно с Милен и всеки друг, преди него. Има много усърдни гробари, които го правят професионално. Наемници. 
.........................................................................................................

От нас зависи пътя ни нататък. От волята ни за живот или от страховете пред смъртта!? Всеки от нас е длъжен да направи неотложен избор! Един избор, който ще го оправдае завинаги или ще го осъди за вечността...

Сбогом на Милен. Един от нас.