Новите императори

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Бил съм на летище „Ататаюрк“ в Истанбул, по български – в Цариград. Беше преди 15-16 години, прибирахме се група журналисти към България и изведнъж – председателят на Европейската комисия Романо Проди насреща. Без охрана, без антураж, сам самичък.

Накачулихме го моментално. Тогава България драскаше да се присъединява към Европейския съюз, та Проди беше желан събеседник.

Какви времена бяха. Спокойствие и социален оптимизъм. Не като сега.

Сега на цариградското летище даже второстепенен еврочиновник, камо ли председател на Европейската комисия няма да тръгне без барем пет-шест души гавази. Има защо.

Турция стана мишена не само заради ескалацията на тероризма по света. А и заради амбициите си да играе роля, каквато възможностите ѝ не ѝ позволяват. От влизането си в НАТО до ерата на Ердоган Турция винаги е имала огромно значение за баланса на силите и за възпиране на Съветите. Но никога не е имала самостоятелна игра.

С Ердоган нещата са променени. Турският лидер вижда за страната си място на масата на големите. На най-големите. Турция върви към историческа реставрация на мястото си като естествен лидер на мюсюлманския свят и поради тази причина почна да се отклонява от завещаната от Ататюрк прозападна линия.

Но Турция е уязвима. От една страна кюрдите. Кюрдите – турските и изобщо – дълго време бяха под американска опека. Кисинджър цинично разказва в мемоарите си как е баламосвал в продължение на десетилетия лидера на иракските кюрди Барзани (стария).

И когато на кюрдите им писна, те се преориентираха към Москва. Иракските. Турските кюрди пък винаги са гледали към Кремъл и в голяма степен са инструмент на руската политика в Турция.

Сега турските кюрди имат нещо като посолство в руската столица и казват, че там виси карта на независим Кюрдистан. Една трета от територията на Турция била защрихована. И по малко от Сирия и Ирак.

Та, искам да кажа, кюрдите – било проамерикански, било проруски – са средство Турция да бъда държана послушна. Затова и Ердоган се извинява на Путин. Не се знае като гръмне бомбата в Цариград или Анкара кой всъщност е палнал фитила.

А не се знае, понеже и Америка си има инструменти и не седи диван-чапраз. Официално Америка е във война с другия претендент за господство в ислямския свят – Халифата, Ислямска държава. Неофициално ЦРУ има достатъчно възможности да драсне едно кърваво писмо до Ердоган точно чрез Халифата.

Грешката на Ердоган даже не е толкова в неадекватната самооценка – на собствените му и на страната му възможности. А в безнадеждно остарялата имперска концепция. Същата концепция впрочем е и на въоръжение в Русия.

Най-общо това е концепция в най-добрия случай от средата на ХIХ век. Установяване на контрол върху територии предимно с военна сила. Това изсмуква ресурсите, създава излишни врагове, подлага на риск поданиците на метрополията.

Модерните империи се градят на съвсем други принципи. Но това е невъзможно да бъде обяснено на новите императори. Те не просто са от друго време. Те са от друг свят.