ОКОНЧАТЕЛНО: Оправдаха адвокат по обвинение, че дава стая под наем за проституция

Върховният касационен съд (ВКС) оправда окончателно столичния адвокат Иван Иванов, който беше подсъдим за това, че е отдал стая под наем на проститутка, която е водила там редовно клиентите си. Върховните съдии Мая Цонева (председател и докладчик), Невена Грозева и Бонка Янкова отхвърлиха доводите на градския съд, че деянието на Иванов е несъставомерно, но приеха, че той го е извършил само формално и обществената опасност е малозначителна, поради което оставиха в сила оправдателната му присъда.

Случаят, за който „Лекс“ съобщи, е от 2020 г., когато адвокат Иванов пуснал обява за отдаване под наем на стая от апартамент, който ползвал за съхранение и на адвокатския си архив. През пролетта на 2022 г. районният съд осъди Иванов условно на година и половина затвор, но през октомври СГС го оправда, след като прие обвинението за недоказано, а деянието – за несъставомерно. След това обаче Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата и върна делото на друг състав на СГС заради непълен анализ на доказателства, като подчерта, че няма спор, че отдаването на стаята е съставомерно. В присъдите и на двете инстанции беше прието за безспорно, че стаята е наета от проститутка, която е плащала наем от 600 лева и е водела там клиенти. Спорният въпрос беше за това знаел ли е адвокат Иванов за какво се използва помещението. За изясняването му обаче не помогнаха показанията на жената, наела стаята, защото първоначално в досъдебното производство е разпитана пред съдия и е признала, че се е срещнала лично с адвоката и му е казала за какво ѝ е стаята, но след това по време на съдебното следствие отричала да е споменавала, че ще води там клиенти и дори посочила, че е пратила посредник за подписване на договора за наем. В крайна сметка съдът се довери на показанията на жената от досъдебното производство.

Районният съд изясни, че адвокатът и съпругата му ползвали апартамент на ул. „20 август“, в близост до пл. „Македония“, който бил собственост на фирма, управлявана от майката на жената. Проститутката попаднала на обява за отдаване на помещението и според първоначалните ѝ показания се срещнала с Иванов и го информирала, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите срещу наем от 600 лева, като можела да ползва банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в апартамента почти всеки ден. Още районният съд прие за установено, че Иванов е знаел какво става в апартамента, тъй като имало случаи, в които е засичал наемателката си как посреща и изпраща различни мъже, а отделно я бил предупредил да не вдига много шум, докато е с тях. Впоследствие дори претендирал за допълнителни 20 лева на ден за потребление на вода, защото много често ползвали банята. Жената първоначално се съгласила, но след като няколко дни нямала работа, преценила, че разходите ѝ са прекалено високи и през юли напуснала апартамента.

Посетители на проститутката и съсед в кооперацията също са дали показания, в които потвърдили, че въпросната стая е ползвана за проституция, като съсед е свидетелствал, че жената е посрещала клиентите си гола или по бельо. Именно той подал сигнал в полицията, по който започнало разследването. Адвокат Иванов пък твърди, че нямал представа, че стаята ще се използва за развратни дейности, защото била наета от момиче, което се представило за студентка, а не от проститутката и едва когато го извикали в полицията разбрал за какво става дума.

При повторното разглеждане на делото, градския съд (Милен Михайлов-докладчик и Яна Панова) отново реши, че деянието е несъставомерно, като на особено мнение беше единствено председателят на състава Даниела Борисова. Обвинението срещу Иванов беше по чл. 155, ал. 2 от НК, а той гласи, че „който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева“. Според СГС, за да е съставомерно деянието, Иванов трябва повече от три пъти да е предоставил под наем помещението, а в случая е доказано еднократно предоставяне и то на едно лице, без знание за осъществяваната в него дейност. Втората инстанция твърди също, че съставът на престъплението е осъществен само ако помещението се отдава целенасочено и единствено за развратни действия, а не и за живеене, както е било в случая. Освен това мнозинството от градските съдии приеха деянието за несъставомерно и заради това, че не били установени всички хора, на които са предоставяни сексуални услуги.

Така делото стигна отново до ВКС, като в решението си върховните съдии отбелязват, че при предходното му разглеждане са дали задължителни указания по приложението на закона, които не са изпълнени от градския съд. ВКС разяснява, че въззивният съд е тълкувал твърде стеснително закона.

„Законодателят поначало не се интересува какво е обичайното предназначение на помещението и дали то ще се ползва и за други цели – за живеене както е в настоящия казус, или само за извършване на полови сношения или блудствени действия. За съставомерността на деянието е ирелевантно и дали предоставянето на помещението е осъществено с формален юридически акт (сключване на договор за наем, учредяване право на ползване) или чрез фактически действия (предаване на ключа от помещението). Не е необходимо същото да е предоставено на лицата от двойките едновременно, това може да бъде сторено и само по отношение на единия участник в тях, който впоследствие приема там партньора или партньорите си за съответните сексуални контакти. Същественото е, че с действията си деецът е осигурил достъп до помещението на най-малко три двойки лица, за да извършват те действия с насочеността, предвидена в закона. Именно осъществяваните в него полови сношения и/или блудствени действия с различни партньори предопределят моралната укоримост и обществената опасност на деянието и въздигането му в престъпление, поради което то ще е съставомерно и ако помещението е предоставено с еднократен акт за известен период от време, в който системно, т. е. най-малко три пъти са извършвани развратни действия“, обясняват върховните съдии.

Така ВКС приема, че Иванов е извършил престъплението, тъй като, според показанията на наемателката, тя е приемала и по петима клиенти на ден, което означава, че развратните действия са извършвани системно с различни партньори. Съдът подчертава, че адвокатът е бил наясно с това, тъй като при сключване на договора е бил уведомен от наемателката за начина, по който тя си изкарва прехраната и за това, че ще предоставя сексуални услуги в наетата от нея стая.

„Това обстоятелство в съвкупност с факта, че в този период Иванов и съпругата му също са живеели в апартамента и дори са поискали от свидетелката да заплаща допълнително по двадесет лева на ден за ползваната от нея вода обосновава и субективната страна на деянието“, мотивира се още ВКС. Въпреки това, върховните съдии решиха, че Иванов правилно е оправдан. Според тях той само формално е осъществил състава на престъплението, тъй като поначало намерението му не е било да отдава стаята за развратни действия, а за живеене. Съдът отбелязва още, че наемателката е ползвала за кратко стаята, като Иванов не е създал значителни неудобства на съседите и само един от тях разбрал за дейността ѝ. В заключение ВКС добавя, че жената е извършвала сексуалните услуги доброволно, а не е била принуждавана от подсъдимия.