Може ли Инспекцията по труда да налага глоби и имуществени санкции на работодателите, които бавят изплащането на заплати? Този въпрос да бъде разрешен със задължителна сила от Върховния административен съд (ВАС) поиска и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов, съобщава ЛЕКС. Поводът за това са решения на административните съдилища, в които се застъпват различни виждания. Едното от тях се поддържа от съдиите в Административен съд-Стара Загора.
Те приемат, че задължението на работодателя да плати в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа не е с публичен характер и за неизпълнението му той не може да бъде глобяван от Инспекцията по труда.
„Нарушението на нормата на чл. 128 КТ не касае конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения, което би могло да бъде нарушено с определено действие или бездействие, поради което задължението на работодателя не е с публичен характер и за неизпълнението му не може да бъде наложена имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 КТ“, заявяват съдиите от Стара Загора.
Според тях единствено неизпълнение на задължението на работодателя да плати 60% от брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната заплата, би могло да се санкционира по чл.414, ал.1 КТ, тъй като представлява задължение от публичен ред – установена с императивна правна норма държавна намеса в регулирането на трудовите правоотношения.
„Ако се приеме, че с всяко неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава чл.128 от КТ, на практика работодателят ще може да бъде административно-наказателно преследван както по чл.245, ал.1 от КТ, така и по чл.128 от КТ и по чл.124 от КТ, което е недопустимо, предвид еднаквия обект на защитеното обществено отношение“, изтъкват застъпниците на това виждане.
В решения на останалите административни съдилища се приема, че за забавянето на изплащането на заплатите могат да се налагат имуществени санкции на работодателя от Инспекцията по труда.
„Материалната норма на чл. 128, т. 2 от КТ с императив нормира договорните отношения в частта на изплащане на трудовото възнаграждение-разписва задължение за работодателя да изплаща трудовите възнаграждения в установените срокове. Поставянето на задължение за това поведение е част от установения ред на държавно управление и обуславя публичноправен, а не гражданскоправен характер на тази норма“, изтъкват те.