Гледай
на живо

99 години от Ньойския договор

Последиците за България

Преди 99 години на този ден се подписва една от най-пагубните спогодби в цялата българска история - Ньойският договор. В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

България след Балканските войни се намира в почти пълна изолация - и на Балканите, и в Европа - на прага на Първата световна война. По силата на договора България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 зл. франка. От нея са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с компактно българско население. На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско. С Гърция се потвърждава границата по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Отнети са Западна Тракия и Южна Добруджа.

В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.