Гледай
на живо

Български ентусиазъм през Пражката пролет

Историци за историята

Български ентусиазъм през Пражката пролет   Александър Димитров, Валентин Радев и Едуард Генов - трима младежи, студенти по история от Со... thumbnail text

 

Александър Димитров, Валентин Радев и Едуард Генов - трима младежи, студенти по история от Софийския университет. 1968 година - Пражка пролет, окупация, чехословашки бунт, потушаване на Пражката пролет.

Тази година се навършиха 50 години от навлизането на войските на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия за смазване на Пражката пролет - мечтата за "социализъм с човешко лице". Арестувани са първият секретар на Чехословашката комунистическа партия и символ на реформите Александър Дубчек, министър-председателят Олдржих Черник, председателят на парламента Йозеф Смърковски, ръководителят на Националния фронт Франтишек Кригел и изтъкнатият реформен политик Йозеф Шпачек. Всички те са отведени в Москва. На опитът за „социализъм с човешко лице“ е сложен край.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. съветски, полски, източногермански, български и унгарски военни части преминават чехословашката граница. На 21 август Москва и нейните съюзници разполагат в Чехословакия 200 000 войници, които скоро ще достигнат 600 000.

В 4.59 ч. Радио Прага обявява, че столицата и цялата страна са окупирани и призовава гражданите да запазят спокойствие и да не оказват въоръжена съпротива на чуждестранните войски. Още сутринта стотици хора се събират на протест пред дулата на танковете. Стотина души са убити в първите няколко дни от военната операция.

На 21 септември 1968 г. месец след нахлуването на войските в една съботна вечер в тъмнината на централните софийски улички се промъква 22 годишният студент по история, втори курс, Едуард Генов.Носи със себе си към 50-60 позива, които поставя в пощенските кутии във входовете на жилищните кооперации, край които преминава. Там където има къщи хвърля позивите направо в самите им дворове. Разпространява всички листовки за около час и половина, след което обиколя из столичния град за да заличи следите си и се прибира в дома си.

На 22 септември, в неделния следобед, около 14.30 часа, по други улици в центъра на София тръгва 21 годишният колега на Едуард, също студент по история и второкурсник, Александър Димитров. Той разпръсква своя дял от позиви по други улици в София. Действайки припряно и с постоянно озъртане, пъхва всички позиви безразборно в пощенските кутии във входовете. Обикновено пуска по един позив, но някъде и по два-три наведнъж.

 

 

Още в петък, на 20 септември 1968 г., към 14.00 часа, на бензиностанцията в столичния кв. „Подуене“, застават за автостоп две момчета. Единият е 20 годишният студент от същия курс и специалност Валентин Радев и неговият приятел Максим Коен, студент по физика. Предстои им да пътуват до устието на река Ропотамо. Максим обаче не знае малката подробност, че Валентин носи със себе си и предварително подготвени позиви, които трябва да разпространи извън столицата. Той използва нощуването им в роднини на Коен в Пловдив и успява да пусне листовките в няколко пощенски кутии на ул. „Антим I”.

Операция „Дунав“, с която войските на Варшавския договор (Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България), без знанието на чехословашките власти, нахлуват в страната, разпалва свободния дух на тримата революционери.

Смазването на реформите на чехи и словаци се посреща с видимо недоволство от будната част на българската младеж и общественост. Ала малцина са онези, които обличат това свое негодувание и в реални действия на протест. Едни от тях са и нашите трима герои. С тази си постъпка те правят опит да разбудят и подтикнат към активност и позиция обществото.

 

 

На другия ден, 29 октомври 1968 г., по предварителна уговорка по средата на пътя между домовете им, Валентин се среща с Едуард за да му върне учебник. Преди да се разделят Вальо забелязва на известно разстояние от тях сив автомобил „Волга“. Веднага му хрумва, че вече са по следите им. Съмнението си в този момент не споделя с Еди. Но още същият следобяд, Генов сам разбира във факултета от колегата си Александър Тончев, че има опасност да бъдат задържани.

И тримата са задържани, по-късно са откарани незабавно в Централния софийски затвор и поставени в единични килии. До 7 декември 1968 г. се води следствие. В началото на 1969 г. – още преди делото и прочитането на присъдата – Едуард Генов, Валентин Радев, и Александър Димитров са изключени от Софийския университет.

Трите момчета излежават присъдите си в Старозагорския затвор. Там Едуард Генов получава втора, вътрешна присъда от осем години за опит за бягство. След излизането си от затвора се жени и има двама сина. Умира на 16 декември 2009 г.

След излежаване на присъдата Валентин Радев работи като уредник в Националния исторически музей в столицата. Жени се и има двама сина. Умира през 1995 г.
След излизането си от затвора Александър Димитров е изселен принудително в село Овча могила, Свищовско за три години. Жени се и има дъщеря и син. И досега живее на ул. „Витошка“, в същия дом, в който се роди идеята за солидарността с Чехословакия и протеста срещу агресията. Там където с Еди и Вальо написаха първите позиви измили, поне мъничко, срама на България.

В петък им бе връчен държавното отличие орден бял двоен кръст в посолството на Словакия в България. На Едуард Генов – посмъртно, Валентин Радев – посмъртно, и на Александър Димитров. На церемонията присъстваха и наследниците на героите.

Подвига на тримата студенти по история със сигурност ще остане в историята, както българи, така и словаци, и чехи ще са благодарни за смелостта им.