Гледай
на живо

Кобрата: Преди 10 дни прекратих договора си със “Зауерланд”

В момента съм на Белмекен. Смятам, че тук е една от най-добрите бази. В планината е различно и въздухът на почти 2000 м надморска височина оказва важно влияние на кондиционната подготовка в бокса

Кобрата: Преди 10 дни прекратих договора си със “Зауерланд”

Кубрат Пулев Фюри знае, че съм по-добрият и ще го победя
- Г-н Пулев, готвите ли се усилено за мача с Хюи Фюри? Как протича ежедневието ви?
- В момента съм на Белмекен. Смятам, че тук е една от най-добрите бази. В планината е различно и въздухът на почти 2000 м надморска височина оказва важно влияние на кондиционната подготовка в бокса. Тренирам два пъти на ден по час и половина. Смятам, че ще бъда напълно готов за мача на 27 октомври.
- Как ще отговорите на заканите на Фюри, който казва, че ще си тръгне от София като победител след нокаут в негова полза?
- Няма как да стане, защото ще претърпи поражение. И той самият знае, че аз съм по-добрият. Колкото и да се надъхва и да се напомпва, ще го победя. Естествено, всичко е въпрос на подготовка. Не мога да разчитам само на това, че съм по-талантлив. Той е на 23 години и със сигурност е много мотивиран, но само това няма да му свърши работа.
- Питър Фюри, баща и треньор на вашия опонент, ви определи като “труден, корав, постоянен и много търпелив съперник, сред най-добрите боксьори на планетата”. Вие какво мислите за сина му?
- Добър е, бърз е, млад е. Както вече казах - много е мотивиран. Дано не се пренавие и това да му изиграе лоша шега, защото не ми се иска да бъде бърз мач. Със сигурност обаче няма да е и лесен. За мен е важен крайният резултат. Навярно ще излезе самохвално, но смятам, че съм по-умелият боксьор, по-техничен съм и съм също така бърз като него.
Съгласен съм, че съм търпелив, което за професионалния бокс е изключително важно. Да си припрян и сприхав на ринга, означава да си непостоянен и винаги рисков играч. А рискът в бокса много често може да доведе до непредвиден и нежелан край.
- Ето че Фюри все пак дръзна да се бие с вас в София. Това със сигурност ще ви зареди с допълнителни сили.
- Разбира се. Направих необходимото мачът да се състои у нас. Двама много сериозни противници като Дилиън Уайт и Джарел Милър отказаха да дойдат тук, докато той се престраши, за което го уважавам. Заслужава респект.
- Уплашиха ли се Уайт и Милър?
- Те много говореха как ще ме бият, но - да, изглежда, се уплашиха, защото знаят, че ще загубят от мен. Така както и че залата ще е 95% пълна с български зрители и това ще е допълнителна мотивация за мен. Вкъщи всичко е на твоя страна.
- Влияе ли ви психически, че този двубой е елиминаторен и ще определи претендента за световната титла на IBF?
- Абстрахирам се от това. Сега за мен е важен предстоящият мач. И това да надвия противника. Гледам да съм фокусиран върху победата. Разбира се, не мога да игнорирам факта, че от тази среща зависи кой ще е претендента за световната титла, което я прави още по-ценна и интересна в световен мащаб.
Това пък мотивира още повече Фюри. В действителност на него това му е шансът да се докаже, какъвто той нямаше да има, ако не се бяха развили така нещата. Затова смятам, че ще бъде ожесточен мач и изходът не може да се прогнозира.
- Според германски медии треньорът ви Ули Вегнер е разкрил, че двамата ще подновите договорите си със “Зауерланд” и ще останете с тях до 2020 година. Вярно ли е това?
- Не е точно така. За първи път ще съобщя тази новина пред вас, но преди 10 дни аз прекратих договора си със “Зауерланд” предсрочно, заради което им платихме 150 хил. долара. Ние ще останем в добри отношения и ще работим съвместно, но нещата не вървят. Гоним различни интереси и имаме различна идеология. Нито те са лоши, нито аз съм лош. Смятам, че всеки трябва да следва своите цели по своя си начин, което е по-добре за всички страни. И аз си платих за това.
- Вие сте казвали, че за вас не всичко е пари.
- Най-важно е човек да се чувства добре, да отстоява принципите си, да защитава достойнството си и да бъде това, което е. Да, за мен парите са важни, те движат света, но в никакъв случай не са всичко. Не трябва да оставяме на алчността да ни води Много хора, изглежда, мислят, че ще живеят по 3000-4000 години, но колко преди нас са ламтели и са мислели същото, а вече ги няма.
Не трябва да се забравя, че всички сме временно тук. Преди време прочетох, че Ванга е казала нещо, до което и аз достигнах като извод още преди това, а то е, че човек не трябва да иска много, за да може да плати цената. Един ще открадне, ще постъпва долно, ще натрупва милиони и милиарди, ще преуспява моментално, но има някой, който гледа и накрая всичко си идва на мястото. Всеки минава на касата и си плаща дълговете.
Баща ми ни е учил да бъдем честни, почтени и да помагаме на когото можем. Не казвам, че трябва да съм за пример, казвам просто какво ме води в живота.
- Съжалявали ли сте поне веднъж след несъстоялия се мач с Антъни Джошуа, че не излязохте на ринга въпреки контузията?
- Замислял съм се. Питал съм се: "Дали не сбърках?" Но като си спомня как бях контузен и невъзможността да съм във форма 100%, защото бях на по-малко от 50%, си казвам, че изобщо няма за какво да съжалявам. Неведнъж съм имал сериозни травми в живота си и отдавна съм си направил изводите, че стават такива неща и е безсмислено да си ги слагаш на сърцето. Просто трябва да вземеш най-доброто решение към дадения момент. Оттам нататък отново да атакуваш. Не съм от драматичните типове, които хленчат. Не се вайкам никога.
- Извън ринга склонен ли сте да поемате рискове, или предпочитате разумните ходове?
- Не мога да кажа. Опитвам се да намеря златния баланс. Реагирам според ситуацията. Много пъти си мисля, че прекалено много обмислям и анализирам всичко, като действам винаги стратегически в живота си.
Наскоро разбрах, че някои хора пък са ме определили като сприхав, което за мен беше изненада. Изглежда, имам и това в характера си, което ме радва.
- Брат ви Тервел няма загуба на професионалния ринг до момента. Давате ли му безценни съвети?
- Държа на максимата: “Непожелано добро носи само зло.” Когато някой не желае да му се дават съвети, няма как и няма нужда от такива. Но когато брат ми дойде и ме попита какво мисля за това или онова, тогава винаги му давам мнението си. И той се вслушва. Обратното също важи. Нищо че той е по-малък от мен. Много пъти и аз съм се вслушвал в него Смятам, че двама души мислят по-добре от един. Все пак ние преди всичко сме хора и ако някой си мисли, че знае всичко, е най-големият глупак на планетата.
- Смятате ли, че Тервел може да ви надмине в триумфите на ринга?
- Защо да не го направи?! Зависи от него. Тук не е въпрос на съревнование между двама ни, а на това кой колко може, какво може, какво иска и... дали има късмет. Защото в спорта винаги трябва и малка доза късмет.
- И двамата сте се доказали като твърди бойци. Как станахте такива?
- Ние сме един далечен проект на нашия баща Венко Пулев. Още преди да се родим, той много е искал да има синове, които да направи боксьори. Мечтал е да има момчета през целия си живот и преди да има нашите сестри. Дори след нашето раждане е искал да има още един син, но майка ми вече не е пожелала. Той е бил влюбен в бокса. И всъщност това е една много интересна история, която доказва, че когато човек желае нещо много силно, то няма как да не се случи. И цялата вселена ще му съдейства, за да стане.
- Бихте ли се радвали, ако можеше и в момента баща ви да е до вас?
- Разбира се. Той обаче е в нас. Ние помним всички негови съвети в детайли и подробности. Начинът му на мислене е останал в нас, личният му пример. И в Библията пише: “Доброто дърво ражда добри плодове.” Затова и много пъти казвам, че ако някой родител не е доволен от детето си, до голяма степен за това е виновен самият той.
- С какво ви спечели като посланик кампанията “Да изчистим България заедно”?
- С това, че е уникална и има смисъл. Да изчистим България за един ден е минимумът. За мен е много важно не само да изчистим България, а да я пазим чиста. Не може за един ден да бъдем за пример, а после да цапаме цяла година. Иска ми се българинът да има културата да не прави мръсотия и да научи и децата си на същото. Познавам много хора, мои приятели, умни и възпитани, които въпреки всичко нямат нужната култура. Това опира и до интелект. Трябва да са покаже на всички. Да се извика: “Пазете тази България, пазете природата чиста”. Вярвам, че това ще стане след време. Затова застанах зад тази кампания.
- Държите ли да бъдете добър пример за всички?
- Не мога да бъда и да искам. За съжаление. За мен е по-важно нещата да се променят към по-добро. В случая аз не съм толкова важен. Опитвам се да бъде деен, социален и отговорен. На първо време трябва да се достигне да осъзнаване, че нещата не се случват по най-добрия начин у нас. Естествено, върви се към подобряване. Но трябва да е по-бързо. У нас хората не живеят добре, а сме на райско кътче и трябва да се грижим за него. Не може да сме просто наблюдатели, а трябва да сме будни и дейни човеци, които реагират. Иска ми се да сме по-непримирими.
- Вие сте всеизвестен родолюбец, но какво мислите за опита за поставяне на рекорд на “Гинес” за най-голямо българско хоро на Рилските езера? Изражда ли се национализмът в някаква показност и излишна демонстрация?
- Далече сме от прекаляването. Смятам, че трябва да има повече демонстрации на национализъм. По този начин българинът ще заобича България и себе си, защото ние харесваме всички други, ние сме чуждопоклоници. Обичаме всичко вносно, а мразим нашето. Всичко наше е лошо. Тоест, ние се мразим сами.
От нас зависи да живеем по-добре Първо трябва да започнем да се обичаме. Да се влюбим в себе си и точно тогава ще си обърнем внимание.
Няма как човек да преуспее, когато не се харесва и е отчаян. Трябва да вярва в себе си и рано или късно ще бъде щастлив. Такива са законите на вселената. Патриотизмът изобщо не ни е в повече, даже е малко, а той ще ни измъкне от калта, в която сме затънали. В САЩ техният национален флаг е на всяка улица, а на всяко държавно учреждение има по няколко. А у нас - там, където трябва да има, виси по едно мръсно и кално знаме, на което си личи, че никой не му обръща внимание.
- Как и къде предпочитате да почивате? Действително ли с половинката ви Андрея си отдъхнахте за седмица в Барселона в къщата на Меси това лято?
- Бях в цяла Испания. Преди това бях на лагер в Майорка с треньора ми. После с Андрея бяхме в Барселона. Не знам на кой е била точно къщата. Такива подробности не ме интересуват. Обичам България и бих искал да почивам повече у нас, но за съжаление все още страната ни не показва нужното ниво, за да може човек да се наслади на една уникална почивка. Нито обслужването отговаря на очакванията, нито цените на това, което се предлага. Единици са местата, които си заслужават. За мен отношението е важно и след като дори за мен не е на достатъчно ниво, какво остава за другите хора.
- Какво искате да ви се случи оттук нататък?
- За съжаление в семеен план все още не съм добър пример, като говорихме за примерите. За щастие имам време и смятам, че съм в супер възраст. Доста поумнял съм и съм готов. Тепърва ще ми предстоят тези важни стъпки в живота. И това искам да ми се случи.
Също така неведнъж съм казвал, че искам да донеса световната титла на България и това да остане в историята.
Естествено, също така искам всички мои близки да са добре и да са щастливи. И желая да видя България една прекрасна и уникална държава с щастливи и усмихнати хора. Ако зависи от мен, така ще бъде.