Жителите на Брезник и партия „Възраждане“ се обявяват против изграждането на хвостохранилище и обогатителна фабрика на територията на общината, както и срещу плановете за втори, по-голям рудник в местността Каменитец. Това заяви от парламентарната трибуна депутатът Димо Дренчев.
По думите му се настоява за преразглеждане на концесионния договор, за справедливо възнаграждение по него и за ново допитване до жителите на общината. Дренчев посочи, че подобни референдуми вече са проведени в съседните общини Трън и Божурище, където гражданите са отхвърлили златодобива, тъй като според тях за местните остават замърсяването и здравните рискове, а печалбите се насочват към София и чужбина.
От „Възраждане“ искат и твърди държавни гаранции за трайно възстановяване на терените след приключване на дейността, като разходите да бъдат поети от инвеститора, а не от обществото.
Дренчев заяви, че гражданите на Брезник са били системно подвеждани. Според него по време на обществените обсъждания е било обещано, че ще има само рудник, без обогатителна фабрика и без хвостохранилище, а рудата ще се извозва за обработка извън района. Впоследствие обаче станало ясно, че в концесионния договор, подписан при управлението на ГЕРБ от министър Петкова, е заложено изграждането именно на такива съоръжения на малко над 1000 метра от града.
По думите му това решение крие риск от замърсена вода, унищожено земеделие и туризъм, както и принудително изселване на хора. Той подчерта, че мината е разположена върху обработваема земеделска земя, която вместо да бъде защитена, се унищожава. Според него теренът може да се превърне в „лунен пейзаж“, а впоследствие да бъде използван единствено за фотоволтаици, както се случва в Перник.
Особено тревожна, според Дренчев, е ситуацията с водата. Той посочи, че общината е била на воден режим повече от 14 месеца, като в продължение на 52 дни водата е съдържала тежки метали и е била негодна за пиене. Това поражда въпроса какво ще се случи при пълен капацитет на мината, която ще изисква значителни количества вода.
Според него ползите за местните жители са минимални, а концесионната такса е символична. Обещаните добре платени работни места, по думите му, остават нереализирани, докато съществува риск градът да бъде населен с нископлатени работници от чужбина.