Руската държавна енергийна компания „Лукойл“ планира да продаде рафинерията си в България – най-големия си актив на Балканите – на катарско-британски консорциум до края на годината, което е знак за отслабващото влияние на Москва върху енергийните доставки в Югоизточна Европа, предава „Файненшъл таймс“.
Компанията продава мажоритарния си дял в „Лукойл Нефтохим Бургас“, голяма рафинерия на черноморското крайбрежие, съобщи групата в писмо до офиса на руския президент Владимир Путин, видяно от ФТ. Путин трябва да одобри сделката. Лукойл избра консорциум, съставен от Oryx Global, контролиран от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон къща за търговия със суровини DL Hudson, за предпочитан купувач и заяви, че иска да приключи сделката преди края на годината.
Oryx отказа да коментира. DL Hudson не е отговорила на запитванията за коментар.
Забраната за внос на руски петрол в целия ЕС след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. все повече затруднява дейността на „Лукойл“ в България. България, която е член на ЕС и НАТО, също оказва натиск върху „Лукойл“ да напусне. Миналата година тя обложи компанията с 60% данък върху печалбата в опит да принуди собствениците ѝ да напуснат. Освен това тя забрани износа на руски продукти на базата на суров петрол от „Лукойл Нефтохим Бургас“.
България, която преди инвазията беше приятелски настроена към Русия, доставя на Киев важни боеприпаси и оръжия, а в първата част на войната дори и дизелово гориво от рафинерията „Лукойл“. Отношенията между двете страни бяха допълнително обтегнати след обвиненията, че руснаците са се опитали да саботират български обекти за производство на оръжие.
Емилиян Гебрев, чиято компания „Емко“ произвежда голяма част от българската продукция на съветски боеприпаси и танкови снаряди, доставяни на Киев, заяви миналата година, че руски саботьори активно са се насочвали към неговите заводи и складове.
Някои коментатори твърдят, че българите е трябвало да окажат по-голям натиск върху „Лукойл“ да напусне още преди това заради рисковете за сигурността. Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст, заяви:
„Това очевидно е най-големият риск за икономическата сигурност в Европа и НАТО.
„Какво би станало, ако EDF във Франция, Eni в Италия или BP във Великобритания са руска собственост? Дали все още щяха да са необходими 1000 дни бомбардировки на Украйна, за да се предприемат действия?“
Според писмото, изпратено до кабинета на Путин, във финалния кръг от кандидати за компанията са включени също Socar, държавната енергийна компания на Азербайджан, KazMunayGas, държавната енергийна група на Казахстан, и турската петролна група Opet.
